Псориазисът е кожно заболяване, което е широко разпространено в световен мащаб и по последни данни засяга около 4% от населението. Честотата му сред бялата раса и населението на северните страни е по-висока. При ескимосите и коренното население на Северна Америка псориазисът се среща по изключение.
Заболяването е хронично, системно – засяга се не само кожата, но и нейните придатъци – нокти, косми, както и опорно-двигателният апарат (ставите). Редуват се периоди на ремисия и последващи рецидиви – обостряния. Клиничните прояви могат да бъдат леки, но е възможно и тежко протичане, което в някои случаи може да окаже отражение и върху продължителността на живота.
По отношение на отключване на заболяването значение има и наследствеността, но наличието на гени за заболяването не означава непременно сигурна проява. Рискови фактори, които провокират изявата могат да бъдат инфекциозни агенти, някои медикаменти (антималарийни, бета блокери, цитостатици), стрес, травми (включително и оперативни намеси).
Засягат се и мъже и жени, без статистически значимо преобладаване при един от половете. Псориазисът има два периода на дебютиране – първият е около 20-30-годишна възраст и втори-около 50-годишна възраст. Рядка, но не и невъзможна е изява на заболяването при малки деца или възрастни-над 60-70 години.
Основните симптоми се изразяват в появата на типични плаки, най-често по кожата на лактите, колената, окосмената част на главата, ушите. За плаките е характерно, че кожата е зачервена, склонна към залющване-с фини сиво-белезникави люспи. Постепенно плаките стават уплътнени и с груб релеф.
Съществуват различни форми на псориазис – взависимост от вида и формата на плаките, както и пределекционните места. Най-тежката форма е генерализираният псориазис, при който се обхваща цялата кожата на тялото или поне 80% от нея.
Заболяването е системно, поради възможността от засягане и на други органи. В 30 до 50% от случаите на псориазис е налице и засягане на ставите. В началото засягането се изразява във възпаление на ставната и околоставната тъкан, последвано от ремоделиране на структурата, което води до деформация.
NEWS_MORE_BOX
Не са изключение случаите на предшестваща поява на ставните проблеми преди промените по кожата. Така също заболяването може да се прояви със засягане на ноктите – промяна в тяхната структура.
От основно значение за лечението е постоянното поддържане на кожата достатъчно хидратирана. Това се постига чрез прилагането на емолиенти. При началните и по-леки форми се започва с локална терапия – салицилова киселина, урея, калципотриол. При по-тежките и трудно поддаващи се на локална терапия случаи се предприема системна терапия (прием през устата или венозно) с кортикостероиди, цитостатици, ретиноиди.
През последните 10-15 години все по-убедително навлиза т. нар. биологично лечение, което има за цел блокиране на автоимунните механизми на отключване и поддържане на заболяването. За съжаление все още терапията с тях е твърде скъпа.
Фототерапията е метод, който се базира на действието на ултравиолетови лъчи. Те влизат в т. нар. ПУВА терапия, която представлява обработка на кожата с псоралени и последващо облъчване с УВ-А лъчи.
По отношение на профилактиката се препоръчва избягването на горещи душове, които допълнително изсушават кожата, както и избягването на дразнещи материи – например съдържащите вълна. Хроничният стрес, както и честите инфекции могат да бъдат причина за по-чести и тежки рецидиви на заболяването.
