Чували сме думата тумор и за повечето хора тя не предизвиква добра асоциация. Какво обаче е псевдотумор? По начало от латински тумор означава подутина и може да има не само злокачествена причина за нея, но и други болестни процеси.


Псевдотуморите представляват маси, които не се дължат на туморна пролиферация на клетки били те доброкачествени или злокачествени, а на скупчване на клетки, които са се събрали на едно и също място или на малформация на орган. Интересна тема са инфламаторните тумори.


Инфламацио – за лекарите това означава възпаление като неговите основни белези са рубор (зачервяване), тумор (подуване), калор (затопляне), долор (болка) и нарушена функция. С други думи, човек с възпалено гърло може да си мисли, че просто има дразнене и кашлица, докато реално лекарят ще търси и разпознава тази петорна комбинация.



Докато възпаленото гърло в повечето случаи е ясен казус, то понякога има инфламаторни псевдотумори, чийто произход не е съвсем ясен и изисква допълнителни изследвания.


Какви са тези клетки в псевдотуморната формация? Можем да си представим имунната система като една армия, която е регрупирала голяма част от своите сили в едно и също място и там те образуват компактна маса, т.е. в дадено място има болествотворен агент и към него е скупчена голяма маса от имунни клетки за противодействие. Обикновено псевдотуморите се представят като компактна маса, видима за окото например някъде под тялото под кожата, могат да бъдат палпирани (опипани), докато в други случаи се намират в дълбочина и могат да бъдат установени радиологично (с рентген или скенер) или ехографски.


Симптомите са много разнообразни според локализацията и размера на псевдотумора или често липсват такива, в други случаи оплакванията са свързани с основната болест, която е причина за поява на формацията.


Причини за образуване на псевдотумори

Те са множество:

  • Реакция на чуждо тяло. Това може да бъде хирургичен конец или малка треска, срещу които при някои хора настъпва остра имунна реакция, която опитва да освободи организма от чуждото тяло, мобилизирайки голяма маса от имунни клетки, която в крайна сметка обгражда чуждото тяло и образува специфичен гранулом;
  • Реакция на рана. Заздравяването на раните може да протече патологично с хипертрофична цикатризация (уплътняване на мястото на белега, което се нарича хелоид);
  • Силна имунна реакция в контекста на възпалителна болест, каквато например е васкулитът. При причини с автоимунен произход имунните клетки се насочват и групират да атакуват собствени тъкани и формират псевдотумори;
  • При автоимунно заболяване с IgG4 антитяло болестният процес е с тенденция за формиране на туморни маси, например задстомашната жлеза. Прочетете тук повече за IgG4 асоциираните автоимунни заболявания;
  • И една част от псевдотуморите попадат в категорията идиопатични, при които до момента при пациента не е открита все още конкретната причина, стояща зад появата на псевдотумора.


Как се поставя диагнозата?

На първо място те трябва да бъдат визуализирани с подходящо средство – било то ехограф, рентген или скенер, което дава на лекаря повече информация за структурата на формацията. Единственият категоричен метод за доказване естеството на псевдотумора е биопсията и хистологичното му изследване под микроскоп. Това е процедура, към която се пристъпва внимателно, защото не всички формации реагират добре на директна биопсия, в други случаи те могат да бъдат изцяло извадени в зависимост от размера и локализацията.


Кръвните изследвания винаги са от полза, както за оценка на цялостното състояние на пациента, така и за търсене на някои показатели като антитела или повишени IgG4. При всички положения често се налага пациента да бъде консултиран от лекари от няколко специалности.


Лечението изцяло зависи от вида на псевдотумора и не може да се коментира само по себе си. Ако се касае за псевдотумор от типа чуждо тяло, понякога екстракцията му е едновременно диагностичен и лечебен метод. В други случаи биопсията е едва началото в диагностично-терапевтичния път за пациента.