Псевдомембранозният колит се класифицира в графата инфекциозните колити. Това ще означава, че се развива възпаление на дебелото черво, което е причинено от бактериални микроорганизми. Прекият отговорник в случая се нарича Клостридиум дефициле (Clostridium defficile). Той спада към по-особените бактерии, които са анаеробни, тоест виреят в безкислородна среда и формират спори в тъканите. Клостридият е част от нормалната чревна флора при човека, но при определени условия може да стане патогенен за него.

 

Възникването на този колит се наблюдава като тежко усложнение на антибактериална (антибиотична) терапия, което има своето обяснение. Всички антибиотици в различна степен влияят на „добрите микроорганизми“ в червата. Под влияят да се разбира, че освен да лекуват, може и да увреждат. По-дълги лечения и особено такива с препарати от групата на цефалоспорините, клиндамицинът, пеницилините могат напълно да унищожат здравата защитна бариера на чревната повърхност.



В какво се изразява това заболяване?

Увредената чревна флора и дизбиозата след агресивно лечение са идеална среда за свръхразмножаване на иначе потиснати микроорганизми. Свръхръстежът на Клостридиум дефициле в дебелите черва води до отделяне на значително количество специфични токсини, влияещи на чревната лигавица. За това са предразположени особено силно възрастните хора и болни с предхождащ чревен проблем. Болни с потиснат имунитет и провелите лъчетерапия в тази област също имат завишен риск.

 

Няма точен момент, в който може да се очаква псевдомембранозния колит. Той се развива дни до цели седмици след края на терапията, както и още по време на нея. Диарични изхождания, завишена температура, безапетитие, болки в корема и гадене са едни от първите прояви на болестта. Това са нетипични симптоми и не винаги насочват веднага за това заболяване, а дори нерядко налагат приложение на нов антибиотик, което само влошава състоянието.

 

Болестта може да прогресира за часове и дни до животозастрашаващи чревни усложнения. Такива са тежкото обезводняване, загуба на важни чревни микроелементи и дори разкъсване на чревната стена, паралитично разширяване и блокиране на чревната перисталтика. Особено важно е да се знае, че псевдомембразнозният колит може да доведе сравнително бързо до шоково състояние и фатален изход. 


Защо се нарича псевдомембранозен колит?

На фона на воднистата диария често се установяват т.нар. псевдомембрани при колоноскопия и в изхожданията. Това са белезникави или жълтеникави плаки от специфични възпалителни клетки и тъкани от самата чревна структура. Появата на такава диария в комбинация с данните за антибиотично лечение трябва да „свети като алармна лампа“ за всеки. В помощ идва изследването на кръвта картина с данни за възпалителен процес. Тестването на фекална проба в голяма степен потвърждава диагнозата. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Успехът от лечението се основава най-вече на правилното и ранно диагностициране на тази болест. Спирането на прилагания антибиотик може да даде голям шанс за блокиране на патологичната каскада. Необходимо е прилагане на други антибиотици, които покриват анаеробните бактерии в комбинация с активно симптоматично лечение и заместване на големите водни и електролитни загуби. В някои случаи се прилагат смоли, имуноглобулини и дори спешна хирургия. Прогнозата при правилно проведено лечение и възстановителен период може да бъде добра. 

 

Псевдомембранозният колит е рядко, но сериозно чревно заболяване, което не може да бъде предвидено. Може обаче да се наблегне на профилактиката му. Проучвания сочат, че използването на пробиотици, пребиотици или съвременните т.нар. симбиотици след антибиотично лечение спомагат за бързото и качествено възстановяване на нормалната чревна микрофлора. С техния прием също не бива да се прекалява, защото предозирането им създава риск от свръхрастеж на други, било то и добри, микроорганизми.