Паращитовидните жлези са много малки структури (около сантиметър), които обичайно са 4 на брой и се намират по задната повърхност на щитовидната жлеза. Оттам произлиза и името им, но техните функции нямат нищо общо.

 

Хормонът, който се отделя от паращитовидните жлези, се нарича паратиреоиден хормон (ПТХ). Неговата основа функция е да регулира обмяната на калция и фосфора в организма.


 

Под действието на ПТХ се повишава концентрацията на калций в кръвта. Това става по три механизма: като се стимулира отделянето му от костите; обратното му захващане от бъбреците; стимулира се синтезът на активен витамин Д (калцитриол), който повишава усвояването му в червата.

 

По отношение на фосфора, паратиреоидният хормон е фосфатуричен хормон, т.е. той стимулира отделянето на фосфор с урината, като по този начин намалява концентрацията му в кръвта.

 

Регулацията на ПТХ се осъществява под действието на йонизирания калций в кръвта. Ниските му концентрации стимулират отделянето на паратиреоиден хормон, докато високите го потискат.

 

Когато има повишено отделяне на паратиреоиден хормон от паращитовидните жлеза, говорим за хиперпаратиреоидизъм. Имайки предвид основните функции на този хормон, в резултат на хиперсекрецията му, се очакват високи нива на калций в кръвта, както и множество произтичащи от това проблеми, засягащи костите, сърцето, бъбреците, нервната система и стомашно-чревния тракт.

 

Първичният хиперпаратиреоидизъм се нарича така, защото се дължи на проблем в самите паращитовидни жлези, а не е в резултат на друго заболяване (т.е. вторичен). Най-честата причина за него е доброкачествено разрастване на тъканта на някоя или няколко от жлезите или т. нар. аденом, който произвежда ПТХ в големи количества.

 

В 85% от случаите се касае за единичен аденом, а в около 15% процента – за множество аденоми. Много рядко може да се дължи на злокачествен тумор на паращитовидните жлези. Съществуват и фамилни форми, например в рамките на синдрома на мултиплената ендокринна неоплазия (МЕН), който се характеризира със съвкупност от туморни образувания на 2 или повече ендокринни жлези.

 

Клетките на аденома губят чувствителността към калция в кръвта и започват да отделят големи количества паратиреоиден хормон, за да компенсират „ниските“ му нива. Калцият се набавя от усиленото разграждане на костите, което води до намалена костна плътност и остеопения или остеопороза. Това от своя страна може да доведе до болки по костите или счупвания.

 

Високият калций в кръвта води и до повишаване на отделянето му с урината, което може да предизвика образуване на камъни в бъбреците.

 

Част от симптомите се дължат на самата хиперкалциемия. Нивата на серумния калций са повишени (>2.5 ммол/л), като могат да достигнат и екстремно високи стойности от >4.0 ммол/л. При хиперкалциемия се наблюдава мускулна слабост, отпадналост, коремни болки, гадене и повръщане. Може да се появи дори и язва на стомаха.


Невропсихиатричните прояви са депресия, объркване, намаляване на паметта. Отстрана на сърцето се наблюдава хипертония, забавен пулс (брадикардия), скъсен QT интервал на ЕКГ. При много високи нива на калция (>3.0 ммол/л) има риск от сърдечен арест и смърт.

 

Диагнозата се поставя въз основа на лабораторни и образни изследвания. Установяват се повишени нива на калций и ПТХ в кръвта, а тези на фосфора са ниски. Необходимо е изследване на калций и фосфор в 24 часова урина, като те обичайно са повишени. Трябва да се измери и нивото на витамин Д, за да се изключи дефицит и съответно вторичен хиперпаратиреоидизъм.

 

Ултразвукът е широко използван метод за намирането на увеличените паращитовидни жлези. Често обаче те не се намират на обичайното си място (зад щитовидната жлеза), а могат да се открият в гръдния кош и дори корема. В тези случаи се използват радиоизотопни методи за откриването им.

 

При сцинтиграфското изследване се инжектира или поглъща радиофармацевтик – Технеций сестамиби, който се натрупва в паращитовидните жлези и те започват да „светят“. При съчетаването на този метод с компютърна томография (SPECT-CT), може да се намери точното място на аденома.

 

Всичко това е много важно, защото основното лечение е оперативно с отстраняване на установените аденоми. При противопоказания за операция, може да се приложи и медикаментозно лечение.

 

За овладяване на екстремната хиперкалциемия се прилагат диуретици, придружени с адекватно оводняване. Добър ефект имат и бисфосфонатите, както и приложението на калцитони.

 

Калцимиметиците са нова група медикаменти, чиято основна функция е да „очуствяват“ клетките на аденома към нивата на калция в кръвта, като по този начин се намалява отделянето на паратиреоиден хормон.

 

Първичният хиперпаратиреоидизъм е относително рядко, но потенциално животозастрашаващо състояние. Затова при всеки новооткрит случай на остеопороза се препоръчва проследяване нивата на калция, паратиреоиден хормон и витамин Д.