Хиперкалциемията е състояние, при което нивото на серумният общ калций е над 2,62 mmol/l. При възрастните нивото на общ калций в серума варира между 2,12 и 2,62 mmol/l. Калцият е основен градивен елемент на костнат тъкан, има значение за пропускливостта на клетъчните мембрани и нервно-мускулната възбудимост. Повишаването на серумния калций може да настъпи остро или хронично. При острата хиперкалциемия се наблюдава гадене, повръщане, анорекция, често уриниране през нощта, като при особено високи нива съществува риск от спиране на сърцето в систола.

 

Причините за хиперкалциемия са разнообразни, като в 90 % от случаите причината е първичен хиперпаратиреоидизъм. Други причини могат да бъдат тумори на бъбрека или белия дроб, лимфопролиферативни заболявания, костни метастази, лечение с високи дози тиазидни диуретици, саркоидоза, хипервитаминоза Д и др.


 

Първичният хиперпаратиреоидизъм е състояние, което се характеризира с повишена секреция на паратхормон от околощитовидните жлези. Околощитовидните жлези са най-често четири на брой, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза, с големина на грахово зърно.

 

Паратхормонът е пептиден хормон, чиято основна функция е свързана с контрол нивото на калция в кръвта. Действието на паратхормона е основно върху костите чрез стимулиране на костната резорбция, в бъбреците – чрез увеличаване реабсорбцията на калций и потискане тази на фосфати; в стомашно-чревния тракт – индиректно чрез превръщането на 25-хидроксихолекалциферол в активния 1,25 – дихидроксихолекалциферол (витамин Д3).

 

Най-честата етиологична причина за развитие на първичен хиперпаратиреоидизъм (ПХПТ) е аденом на някоя от паращитовидните жлези. В редки случаи може да се касае за множествена ендокринна неоплазия от тип 1 или от тип 2.

 

ПХПТ се характеризира с хронична хиперкалциемия, поради което изявата понякога е неспецифична и състоянието трудно се диагностицира. Неспецифични симптоми са лесна уморяемост, мускулна слабост, мускулни хипотрофии, отслабени сухожилни рефлекси. Засегнати могат да бъдат костите, бъбреците или стомашно-чревният тракт, като при някой индивиди предилекционно се засяга един от органите.

 

При засягане на костите се наблюдава деминерализация с разрастване на фиброзна тъкан – фиброзен остеит. Възможно е образуване на кисти, наблюдават се чести фрактури. При засягане на бъбреците клиничната картина се изявява с често уриниране (полиурия), нощно урниране (никтурия) и неутолима жажда (никтурия). Това е типична картина за т.нар. инсипиден диабет с намалена чувствителност на рецепторите за антидиуретичен хормон в бъбречните тубули. Възможно е да се образуват калциево-оксалатни конкременти в бъбреците.

 

От страна на стомашно-чревния тракт пациентите се оплакват от киселини, гадене, повръщане, констипация. Възможно е да се развие пептична язва или панкреатит, които са по-специфични симптоми за състоянието.

 

Поставянето на диагнозата се основава на изследване нивата на серумен калций, фосфор и паратхормон. При първичен хиперпаратиреоидизъм е характерно съчетанието от хиперкалциемия, хипофосфатемия и горногранични или повишени стойности на паратхормон в серума. Към лабораторните изследвания може да се добави и ехография на шийната област.

 

Лечението на ПХПТ може да бъде радикално, оперативно, или медикаментозно. Показания за оперативно лечение са серумен калций над 3 mmol/l, наличие на пептична язва или панкреатит, възраст под 50 години, креатининов клирънс под 50 ml/min, нефролитиаза. Медикаментозното лечение включва рехидратиращи разтвори, бримков диуретик, бифосфонати. Следоперативно нивото на калций трябва да се следи, тъй като може да се развие хипокалциемия, проявяваща се с тетанични гърчове.