Първичният алдостеронизъм се смяташе доскоро за сравнително рядко заболяване. Днес обаче то се нарежда сред най-честите причини за вторична хипертония. 

 

На базата на по-стари данни, честотата на първичния алдостеронизъм се изчисляваше на по-малко от  1 % от пациенти с лека до умерено тежка артериална хипертония. Настоящите данни докладват честота между 5-15 % от хипертониците както в общата, така и селекирана популация. 


 

Вземайки предвид и групата на пациентите с резистентна на лечение хипертония, заболяването може би е налице и сред по-голям процент от хипертониците, но  в тези случаи често остава недиагностицирано.

 

Въпреки че диагностицирането на заболяването представлява понякога предизвикателство, първичен алдостеронизъм-асоциираната хипертония често може да бъде напълно терапевтично повлияна с подходяща хирургична или медикаментозна терапия. 

 

Диагнозата на заболяването обикновена протича на 3 етапа, включващи първоначален скриниг, последващи потвърдителни тестове и последен – определяне на типа първичен алдостеронизъм (наличие на надбъбречен аденом (аденом на Кон), едностранна или двустранна хиперплазия и в редките случаи карцином или фамилни форми).

 

Надбъбречните аденоми се смятаха за най-честата форма на първичен алдостеронизъм – около 70-80%. Настоящите епидемиологични данни сочат, че двустранните форми на надбъбречна хиперплазия превалират над аденома на Кон. Тяхната честота достига до около 75 %. Все повече случаи се докладват за т.нар. интермедиерни форми, между надбъбречна аденома и хиперплазия, които по-често са едностранни.

 

Клинично диференцирането на двете форми на първичен алдостеронизъм е от особена важност, защото лечението им е различно. Докато метод на избор в терапевтичен план на аденомите на Кон е хирургичната екстирпация, при хиперплазиите по-подходящо е медикаментозното лечение с алдостеронови антагонисти (Спиронолактон или Еплеренон).

NEWS_MORE_BOX

 

 

Независимо от типа първичен алдостеронизъм при всички е налице повишена секреция на алдостерон, хормон секретиращ се от надбъбречните жлези. Той индуцира повишена абсорбция на натрий в бъбреците, в резултат на това задръжка на натрий и вода и като последица покачване на артериалното налягане, както и повишена ексреция (загуба) на калий и водородни йони. Най-общо е налице хипертония с хипернатриемия, хипокалиемия и алкалоза.

 

Хипокалиемията се приемаше доскоро за характерен белег на заболяването, съпътстващ хипертонията. В последните години се оказа, че малка част от пациентите с първичен алдостеронизъм са с хипокалиемия (9-37%). Това означава, че нормокалиемичната форма е по-често срещана, а хипокалиемията се установява само в по-тежките случаи и има ниска специфичност за диагнозата.

 

Защо е важна ранната диагноза на заболяването?

Високата честота на заболяването е причина то да се търси активно. Установено е също, че пациентите с първичен алдостеронизъм имат повишена сърдечносъдова заболеваемост и смъртност в сравнение по пол, възраст и нива на артериалното налягане с пациенти с есециална хипертония. Навременното диагностициране повишава шанса за дефинитивно лечение на хипертонията, преди още да са настъпили съдовите изменения.

 

Кои лица подлежат на скрининг?

  1. Лица с трайно повишено артериално налягане над 150/100 mmHg при три измервания в различни дни; 
  2. С резистентна на лечение артериална хипертония;
  3. С контролирана АХ на четири или повече медикамента;
  4. Млади хипертоници или с фамилна анамнеза за артериална хипертония от млада възраст;
  5. С артериална хипертония, асоциирана с хипокалиемия;
  6. С артериална хипертония, асоциирана с надбъбречен инциденталом (случайно установен тумор);
  7. С артериална хипертония, асоциирана със сънна апнея;
  8. При анамнеза за мозъчно-съдов инцидент в млада възраст (по-млади от 40-годишна възраст);
  9. Хипертоници – роднини от първа линия на пациенти с първичен алдостеронизъм.