Първа част на материала

 

Какво представлява противогрипната ваксина?
Противогрипната ваксина действа срещу новите щамове на сезонните грипни вируси. Тя не може да предпази от заболяване от грип, причинен от други вируси, например срещу новия H1N1. Срещу така наричания свински грип се създаде друг вид ваксина.




Съществуват два типа сезонни противогрипни ваксини – във вид на инжекции, съставени от убити вируси и назални спрейове, съдържащи живи отслабени вируси.
 


Всяка година се налага нова разработка на противогрипна ваксина, тъй като последно произведената създава защита срещу щамове за настоящата година и новото сезонно разпространение, а грипните вируси се изменят всяка година като образуват нов щам, срещу който организмът няма имунитет.



За да се създаде противогрипната ваксина се налага учените да предвидят кои вируси ще причинят следваща епидемична вълна на грипно заболяване на населението, включително какъв ще е следващият щам на вируса, което за експерти от световна класа, запознати със същността на грипните вируси и спецификите в развитието им поне до този етап се оказва възможно.
Вирусите се получават обикновено чрез технология, която използва яйца.
 


Ефект от ваксината може да се търси едва две седмици след имунизирането и то само срещу тези щамове, за които е предвидена. Ваксината не действа и срещу други микроорганизми.



Установено е, че новите щамове на грипните вируси се появяват през октомври и се разпространяват сред населението до май на следващата година. Ето защо се смята за най-целесъобразно противогрипното ваксиниране да се извърши през октомври и ноември, въпреки че препаратът е ефективен и по-късно.



Инжекционна форма на противогрипната ваксина
Противогрипната ваксина е инактивирана, което означава, че съдържа убити грипни вируси. Препаратът се инжектира мускулно с цел да предизвика отговор от страна на имунната система срещу тези вируси. С други думи казано стимулира имунната система да произведе антитела срещу тях. Така, когато организмът се сблъска с живите вируси ще разполага с антитела, които ще започнат обезвреждането и унищожението им веднага. Именно в това се крие протективният характер на ваксините.



Неактивираната ваксина се прилага в единична доза от 0,5 мл разтвор интрамускулно, обикновено в горната част на ръката след необходимото стерилизиране на мястото на убеждане върху кожата със спиртен разтвор.
Докладва се за странични ефекти от ваксината, но те не са масово явление, а се проявяват само при определени единични случаи.
 


Страничните ефекти включват: болезненост на мястото на убождане, мускулна болка, висока температура и неразположеност. Инцидентни са случаите на алергични реакции.
 


През 1976 г. се докладва за връзка между ваксините срещу свински грип и проявата на синдрома на Гилен-Баре. При него се описват висока температура, мускулна слабост и увреждане на нервите. Това провокира провеждането на редица изследвания, които да установят дали сезонните противогрипни ваксини могат да причинят синдрома на Гилен-Баре. За такъв случай се съобщава само в едно от тях - отчита се случай на този синдром само при един човек от 1 милион ваксинирани. Прието е да се смята, че рискът от развитие на синдром на Гилен-Баре при ваксиниране срещу сезонен грип е 1:1 000 000.



Назална противогрипна ваксина
За първи път е лиценцирана през 2003 г. Може да се срещне под съкращението LAIV и марковото наименование FluMist.
При назалната противогрипна ваксина се извършва директно впръскване в носната кухина на разтвор, съдържащ подтиснати живи вируси. Тъй като вирусите са отслабени, те не могат да причинят заболяване. Този вид ваксина може да се прилага от 2-годишна до 49-годишна възраст. Изключва се и групата на бременните жени.


Не се прилага и при следните рискови групи:

  • при деца до 5-годишна възраст, при които се регистрира често наличие на хрипове в гърдите,
  • хора с хронични заболявания, включително сърдечни и на белите дробове,
  • хора с подтисната имунна система, включително и обгрижващите ги,
  • възрастни над 50 години,
  • деца до 2-годишна възраст,
  • деца и младежи на аспиринова терапия.




След имунизирането с назална ваксина е възможно да се проявят някои странични ефекти като хрема, главоболие, възпалено гърло и кашлица. При децата се отчита и наличие на субфебрилна температура и мускулни болки.


Клиничните изследвания до този момент отчитат висока ефективност на назалната противогрипна ваксина при децата, по-добра от неактивираната.
При възрастните сведенията са различни всяка година. Последното изследване обаче показва същото и при възрастните – по-висока ефективност на назалната форма пред инжекционната срещу заболяване от грип. В случай, че се потвърди този резултат, използването на назалната ваксина при хората без медицински противопоказания ще е много по-уместно.


В продължението: в кои случаи е препоръчително да се извърши противогрипно ваксиниране