Простатитът представлява възпаление на простатната жлеза, понякога съчетано с ангажиране на околните тъкани. Простатитът е най-често срещаният проблем на отделителната система при мъже на възраст под 50 години. По класификация има 4 форми на болестта: остър бактериален простатит, хроничен бактериален простатит, хроничен тазов болков синдром и асимптомен инфекциозен простатит.

 

Предразполагащи фактори са непротектирания полов акт и рецидивиращите инфекции на пикочните пътища. Мъжете с увреждане на нервите инервиращи долните пикочни пътища, поради операция или травма, са по-склонни да развият хроничен тазов болков синдром.


 

С остър бактериален простатит се обозначава остро възпаление на простатната жлеза. То е резултат предимно от асцендентно предаване на инфекцията от пикочния канал. Заболяването има остро начало с фебрилитет, втрисане, гадене и болки в лумбалната или перианалната област, болка при еякуация. Типични са и смущенията в уринирането-често, понякога болезнено уриниране, неотложни позиви за уриниране. Възможно е да настъпи ретенция на урина поради оток на жлезата.

 

Диагностично при дигитално ректално изследване простатната жлеза е уголемена, силно болезнена и топла при допир. Анализа на урината показва завишени нива на левкоцити, а простатно-специфичния антиген (PSA) обикновено е завишен. Микробиологичния материал от посявка на урина доказва в повечето случаи причинителя. В най-голям процент инфекцията се причинява от E.coli., а по рядко от грам-негативни бактерии като Proteus, Klebsiella, Pseudomonas и Serratia. Сред гъбичните причинители водещ е Candida spp., а от паразитозите Trichomonas vaginalis. От вурусната етиология често се доказват Herpes simplex-HSV, Papillomavirus (HPV), cytomegalovirus.

 

Лечението е антибиотична терапия съобразена с резултатa от микробиологичното изследване. Препоръчва се продължителен курс на лечение поне 4 седмици, за да се постигне пълна стерилизация на простатната тъкан и да се избегнат възможните усложнения, като хронифициране на простатита или формиране на абсцес. Тези усложнения настъпват по-често при диабедици, пациенти на хрониодиализа и имунокомпроментирани лица. Трансуретралната катетеризация е противопоказна при остър бактериален простатит.

 

Хроничният бактериален простатит има по-незабележимо начало и се свързва с рецидивиращи инфекции на уринарния тракт. Причината е персистиране на уропатогена в простатната течност, въпреки антибиотичното лечение. Обикновено протича без фебрилно състояние. Характерни за дизуричните оплаквания с парене и неудържими позиви за уриниране. Възможно е наличие на болка в лумбалната и перианалната област. От анамнезата става ясно, че тези пациенти имат повтарящи се инфекции, протичащи като уретрит, епидидимит с общ причинител. При част от тях липсват сомптоми и диагнозата се поставя в хода на търсене на причината за персистираща бактериурия.

 

Анализ на урината показва различни нива на левкоцитурия и бактериурия, а PSA може да бъде леко увеличен. Причинителите са сходни на тези, които причиняват острия простатит. Лечението е също аналогично с разликата, че продължителността на антибиотичния курс понякога е 3-4 месеца. Добавянето на алфа-блокер намалява силата на симптомите. Изключително рядко при рефрактерни на лечение случаи като крайна мярка може да се наложи провеждането на трансуретрална резекция на простата.

 

Синдромът на първичната болка в простатата представлява появата на постоянна или повтаряща се епизодична болка в продължение на поне 3 от последните 6 месеца (особено при палпация на простатата), без да има доказана инфекция или друга локална патология. Симптомите при синдром на хронична тазова болка могат да включват болка или дискомфорт в областта на скротума, долната част на гърба или корема. Често се наблюдава болка по време на или след еякуация.

 

Патогенезата на симтоматиката се обяснява с комплексното действие на няколко иницииращи фактора-инфекциозни, генетични, анатомични, нервно-мускулни, имунни. Под тяхно въздействие настъпва имунологично възпалително състояние и/или неврогенно увреждане, създаващо остра, а след това и хронична болка. Въз основа на сенсибилизацията на нервната система се стига до централизирано състояние на невропатична болка.

В диагнозата на това състояние се включва подробна анамнеза за характера и локализацията на болката и най-вече изключване на други обратими причини, които могат да я причиняват. Лечението е продължително и обикновено съчетава употребата на няколко медикамента.

 

Алфа-блокерите имат изключително добър ефект за повлияване на симптомите на долните пикочни пътища. НСПВС повлияват симптоматиката в 80% от случаите, независимо от начина на приложение. Данните за физикална терапия посредством електромагнитна терапия, микровълнова термотерапия и екстракорпорална терапия с ударни вълни са ограничени, но докладваните резултати са изключително добри.

 

Референции:

Урология, проф. П.Панчев

NIH-Prostatitis: Inflammation of the Prostate