Простата специфичният антиген (ПСД), наричан още гама семинопротеин или каликреин-3, е гликопротеин, секретиран от епителните клетки на простатната жлеза. Той се съдържа в семенната течност като осигурява течливостта й и свободното движение на сперматозоидите в нея. Смята се, също така, че той втечнява слузта на маточната лигавица и позволява навлизането на сперматозоидите в матката.
Простата специфичният антиген присъства в известни количества и в кръвта на мъжете. Повишаването на съдържанието му в нея е индикатор за простатни проблеми, в някои случаи рак. Клиничните практики по отношение на скрининга с помощта на простата специфичния антиген варират в различните страни. В САЩ и България, например, препоръките на повечето спациалисти са скринингът да започне след 50-годишна възраст.
Освен като скринингов, нивата на простата специфичния антиген се разглеждат и като прогностичен критерий при наличието на локализиран рак на простатата, т.е. тумор, който е ограничен само в простатата. Другите два прогностични критерия са Глийсъновият резултат – степента на израждане на раковите клетки, и стадият на рака в момента на диагностициране. В зависимост от стойностите на тези три критерия, рискът от преждевременна смърт се разделя на:
- нисък – ПСА < 10 ng/ml (нанограма на милилитър), Глийсънов резултат ≤ 6 и стадий на рака ≤ II А;
- среден – ПСА между 10 и 20 ng/ml, Глийсънов резултат 7 или стадий на рака ≤ II В/С;
- висок – ПСА > 20 ng/ml, Глийсънов резултат ≥ 8 или стадий на рака ≥ III.
Нивата на простата специфичния антиген се мониторират периодично след започване на лечението. Ако пациентът е претърпял успешна радикална простатектомия, която е елиминирала всички ракови клетки от тялото, нивата на простата специфичния антиген в кръвта стават неоткриваеми до няколко седмици. Евентуалното им покачване с 0,2 ng/ml над границата на откриваемост се счита за белег на рецидив, макар че в редки случаи това може да се дължи и на остатъчна доброкачествена тъкан.
След лъчелечение е възможно нивата на простата специфичния антиген да останат трайно откриваеми, дори и лечението да е било успешно. Това прави по-трудно определянето на зависимостта между нивата на простата специфичния антиген и успеваемостта на лечението при лъчетерапия. Нивата могат да падат постепенно до няколко години след лъчелечение, след което могат да станат неоткриваеми. Покачването им с 2 ng/ml над тази граница се приема като признак на рецидив.
Интерпретирането на резултатите от измерването на простата специфичния антиген, обаче, трябва да става предпазливо и заедно с резултатите от други диагностични методи, тъй като са възможни простатни неоплазии, при които нивото му не се повишава значително. Също така, нивата му могат да се повишат при простатит, доброкачествена простатна хиперплазия (доброкачествено уголемяване на простатата) и др.
Освен в клиничната андрология, простата специфичният антиген има и приложения в криминологията – присъствието му доказва наличието на еякулат. Излъчването му в спермата е независимо от това на сперматозоидите, така че той се открива в нея дори след вазектомия или вроден стерилитет.
