Скелетните мускули са едно от основните „огнища” в тялото, където се извършва окисление на мастните киселини. При натоварване липолизата в мастната тъкан може да нарастне до три пъти, а потиснатата инсулинова секреция подпомага усиленото разграждане на мастни киселини в мускулите. При субмаксимални и максимални натоварвания липидите вече не са основен източник на енергия и метаболизмът се насочва към използване предимно на въглехидрати.


Използването на аминокиселините от белтъците като източник на енергия е пренебрежимо малко и само при остри физически обременявания. При продължителна и интензивна физическа работа може да се наблюдава намаляване на мускулната маса, поради увеличен катаболизъм и намален синтез на белтъци. Редовната физическа активност води до характерни промени, които се проявяват не само при натоварване, но и в условия на покой.


Спортистите имат ниска сърдечна честота при покой – обикновено 50-60 удара в минута, поради доминиране на парасимпатикуса. Ударният обем е по-голям от обичайния, а диастолата – по-продължителна. По време на нея стига и кръв до сърдечния мускул, което означва, че доставката на хранителни вещества и кислород до сърцето се подобрява значително.



При много интензивна спортна активност се развива физиологична хипертрофия на сърдечния мускул, което може да доведе до промяна във електрофизиологията му и съответно да стане причина за ритъмни разстройства и дори внезапна сърдечна смърт при елитни спортисти.


В скелетните мускули също се наблюдават промени. Хипертрофията води до увеличаване на скоростта на скъсяване на мускула при съкращение по време на движение. Предполага се, че скелетните мускули притежават и ограничени възможности за образуване на нови мускулни влакна от т. нар. сателитни клетки, които представляват стволови клетки със способност за диференциране в мускулни. Все още, обаче не са изяснени механизмите, които могат да стимулират този процес.


Съществуват значителни различия в промените, които настъпват в мускулите при спортисти, упражняващи динамични спортове в сравнение с тежкоатлети, упражняващи предимно статични натоварвания. В първия случай се наблюдава увеличаване на броя и гъстотата на капилярите, както и нарастване броя на митохондриите. За тежкоатлети и културисти е характерно натрупване на предимно мускулна маса, поради хипертрофия на влакната.


Промени с терморегулацията при натоварване

По време на физическа работа продукцията на топлина в организма рязко се покачва, главно в резултат на съкращението на работещите мускули. При работа в умерени климатични условия вътрешната температура се покачва до 37,5 градуса по Целзий, а при много тежко и продължително натоварване тези стойности могат да достигнат 41 градуса.


При физическо натоварване промяната в температурата на тялото се извършва в два етапа. При първия – бързо покачване, поради дисбаланс между топлопродукция и топлоотдаване. Докато на втори етап – се достига ново, постоянно ниво, при което скоростта на двата процеса се изравнява.


Механизмите на топлоотдаване са няколко. На първо място това е увеличеният кожен кръвоток, с което значително се увеличава преносът на топлина от вътрешността на тялото. Вторият важен механизъм е стимулиране на симпатикусовия дял на вегетативната нервна система, който води до покачване на потоотделянето.


При максимална стимулация, съответно тежко натоварване, количеството образувана пот може да достигне 1-2 литра на час, а при адаптирани към натоварване лица – дори 2-4 литра в рамките на 60 минути.


При голяма влажност на въздуха или носене на тесни дрехи, които пречат на подмяната на наситения с водни пари въздух – изпарението рязко намалява. Температурата на тялото постепенно се покачва, което още повече увеличава отделянето на пот.


При неадекватен прием на течности се води до намаляване на ударния и минутния обем на сърцето и съответно спадане на кръвното налягане.