Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с повишена реактивност и промени в лумена на бронхите. Рецидивиращите епизоди на задух, които обикновено се наблюдават през нощта или в ранните сутрешни часове, са водещата проява на астмата. Други клинични изяви са кашлицата, свиренето и усещането за тежест в гърдите. Обструкцията на дихателните пътища често се дължи на някой от следните механизми:

  • Съкращение на гладката бронхиална мускулатура;
  • Оток на стената на дихателните пътища;
  • Запушване на бронхиолите от повишено производство на мукус;
  • Белодробно ремоделиране.

Наличието на атопия - генетично обусловено състояние, при което има повишено производство на IgE антитела в отговор на различни алергени, е водещ рисков фактор за развитие на астма. При липса на анамнеза за алергични състояния водеща причина за астма могат да бъдат инфекциите на долните дихателни пътища. Обострянето на състоянието може да се развие по всяко време без никакви продромални симптоми и независимо от неговата тежест. Обструкцията на бронхите при обострянето могат да прогресират в по-голяма или по-малка степен, което може да бъде животозастрашаващо.

 


Повишената чувствителност към алергените е рисков фактор за обостряне на астмата и поява на свирене при дишане в резултат на инфекция с респираторно-синцитиален вирус. При наличие на алергично възпаление, освен повишената чувствителност на дихателните пътища, се наблюдава и повишена склонност към засягане от вирусни инфекции, които могат допълнително да влошат възпалението. Интерферони от тип I са ключов елемент от вродената противовирусна защита на организма. Бактериалните инфекции, от друга страна, могат да доведат до нарушения в очистващите функции на ресничките на респираторния епител. Това води до повишена мукусна секреция и хронично възпаление на долните дихателни пътища.

 

Характерно за астмата е уголемяване на мукус-продуциращите клетки и увеличаване на техния брой. Наблюдава се оток в бронхиолите и повишаване на броя на клетките, участващи във възпалението, каквито са еозинофили, неутрофили и мастоцити, които инфилтрират дихателните пътища. Освен това, съединителната тъкан изтънява и респираторният епител губи нормалната си структура. При по-голяма продължителност на астмата, през която състоянието не се контролира ефективно чрез лечение или при нейното прогресиране и поява на усложнения се наблюдават устойчиви изменения в дихателните пътища. Те се наричат с обобщеното наименование ремоделиране и се дължат на продължителните възпалителни процеси.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7176227/