Цъфнали дръвчета, отрупани градинки и паркове с цветя – всичко създаващо настроение, но не и за тези, които свързват пролетните месеци със сезонните алергии.
Алергичната реакция е следствие на повишената реактивност на имунната система спрямо различни дразнители (алергени) от околната среда, които при нормални условия не предизвикват реакция на организма.


Основните симптоми, с които се характеризира клиничната картина са кихане – залпово и многократно; хрема, която се характеризира с бистър секрет, дразнене и сърбеж в носа; зачервени и подпухнали очи, с тъмни кръгове под тях – алергичен конюнктивит; възможно е появата на чувство за задух и суха кашлица. Носът е запушен, налице е намалено или липсващо обоняние, появява се дразнене по небцето и дори в ушния канал. Симптомите са сходни, независимо от вида на алергена.


Основните разлики между алергичната хрема и тази при настинка са, че при алергичната хрема има изразен сърбеж, без наличие на повишаване  на телесната температура.



Боледуват най-често деца и юноши, като пикът е между 9 и 20-годишна възраст, с преобладаване на мъжкия пол. По-често боледуват жителите на по-големите градове, което се обяснява с по-голямото замърсяване на въздуха със серен и азотен диоксид. Те директно увреждат лигавицата на дихателните пътища и така спомагат за по-лесното проникване на алергените през нея. Естествената реакция на организма е да повиши образуването на течен секрет от лигавицата на дихателната система, с който бързо и лесно да се извеждат вдишваните алергени.


Диагнозата се поставя след подробно снета анамнеза – кога се появяват симптомите, дали се свързва с конкретен алерген, има ли фамилна обремененост и други. Обективни изследвания са кожно-алергичните проби, които имат за цел да установят повишена реактивност на организма при контакт с алергени. По този начин се определя конкретен етиологичен алерген.


NEWS_MORE_BOX


Освен това се търси наличието на специфични антитела от клас IgE, които се образуват след първа среща с алергена и при повторна такава водят до бързо развитие на симптомите. При необходимост се прави и назална инхалация – провокационен тест с вдишване на предполагаемия алерген, като се цели провокирането на реакция от организма.


Повишената алергична „нагласа“ на организма е необходимо да бъде съобразена с утвърдените профилактични мерки. Модулирането на имунитета за овладяване на алергичната нагласа и намаляване силата на алергичните реакции са основните цели на профилактичната терапия.


С тази цел две до три седмици преди очакваната проява на симптомите се започва противоалергична терапия – най-често с антихистаминови препарати, които имат за цел потискане на алергичната нагласа на организма и предотвратяване появата на симптоми.


Антихистаминовите препарати се приемат през устата, като се предпочитат тези от второ и трето поколение, поради един от страничните ефекти на първа генерация да водят до сънливост. Обикновено се изписват по една таблетка на ден.


Независимо от добрите резултати от антихистаминовите препарати те са само симптоматични медикаменти, които нямат отношение към изкореняване на проблема. Все повече се говори за т. нар. алергенна имунотерапия или десенсибилизация. Тя се състои в приложение на постепенно покачващи се дози алергенни екстракти (например под формата на капки, които се накапват под езика). В отговор на това имунната система на организма променя продукцията на протеини, което намалява свърхреактивността на имунната система и възпалението.


Обикновено този тип терапия се провежда в рамките на няколко години – най-често от три до пет. Отчита се много добро повлияване и трайно запазване на резултатите със силно редуцирана чувствителност към съответните алергени.


Алергичният ринит не е заболяване, което да застрашава живота на пациентите, но в голяма степен нарушава комфорта и качеството на живот. Когато не се лекува адекватно може да доведе до усложнения. Алергичното възпаление може да засегне и долните дихателни пътища и да доведе до развитието на бронхиална астма. Болните с алергичен ринит имат три пъти по-висок риск да развият бронхиална астма.