1. Какво представлява пролапсът на матката?
Здрав апарат от мускули и лигаменти в таза поддържат матката и вагината в правилната им поза и местоположение в малкия таз. Раждането, като нормален житейски акт, може да бъде предпоставка за пролапс на матката поради отслабване на лигаментарния и мускулен апарат.
Пролапсът на матката и вагината се среща все по-често, когато жените отбележат значителен възрастов напредък. Често се забелязва преди самата менопауза. С тази диагноза се отбелязва патологичното разместване на органите в целия им размер или само част от тях. Ако предната стена на вагината е пролабирала, то състоянието се нарича цистоцеле. Ако задната стена на вагината е в пролапс, то състоянието се нарича ректоцеле. Ако шийката е пролабирана в целия лумен на вагината, то състоянието се нарича проксиденция.
2. Какви нарушения предизвиква пролапсът на матката?
Повечето жени не знаят, че имат пролапс и при случаен преглед от специалист по акушеро-гинекология, състоянието се забелязва. Друга част от жените пък изпитват лек дискомфорт и симптоми на „спускащото се чуждо тяло”, което спонтанно влиза в коридора на вагината и след това се възвръща на анатомичното си място.
Любопитна е диагностиката на цистоцеле. Тя се забелязва по особено прост начин. Пациентите съобщават за преходния симптом при кихане и кашляне, при който усещат спускане на шийката на матката или компресия от задната стена на влагалището, което води до притискане на предната стена на вагината и най-изпъкналата й G-точка. Анкетираните дами чисто хумористично споделят за удоволствие от кихане. Не бива да се неглежира и фактът, че пролапс на матката или влагалището могат да бъдат предпоставка за лош сексуален живот и смущения по време на полов акт.
3. Какво лечение се прилага при пролапс на матката?
Най-добрият подход е да се ограничи пролапсът най-вече. Препоръчва се прилагането на ежедневни упражнения за стягане на тазовото дъно. Важен начин за тренировка на тазовото дъно е тренирането на специален мускул, наречен пубококцигеален мускул. Той се тренира като се задържа урина по време на уриниране. В последствие се преминава към същото упражнение няколко пъти дневно по 20-30 повторения, така че да се тренира достатъчно добре неговата функция.
Когато пролапсът се образува веднъж, той става изключително труден за овладяване само с фитнес упражнения. Специалисти рехабилитатори и кинезитерапевти имат уменията да тренират тазовото дъно по специален начин, с което да заздравят мускулния и лигаментарен апарат. Но много често се налага и оперативна намеса и корекция с поставяне на специални хирургични пръстени. Тези пръстени могат да бъдат от специален целулозен материал или винил. Поставят се при жени с наднормено тегло и такива, които имат противопоказания за физическо натоварване с цел стягане на тазовото дъно.
4. Каква е хирургичната корекция?
Хирургичната корекция най-често се прилага с достъп през вагината. Видът на операцията се определя спрямо състоянието и нуждата от хирургично коригиране на пролапса. Много често се налага прилагане на частична хистеректомия, което на практика си е цервиксектомия. Видът на операцията налага оперативно премахване на цервикса и зашиване на тазовия дефект от операцията. Като последствие от тази операция единствено се смята стерилитет.
Като предоперативна подготовка задължително пациентите се подлагат на диета и разходки с цел сваляне на килограми, ако имат наднормено тегло. Също така се съветват да преустановят тютюнопушене, ако са пушачи.
Този тип операции са много подходящи и приложими при субективното усещане за спускащо се чуждо тяло в лумена на вагината. Но другите симптоми на пролапс, като умора и болки в гърба, са трудни за овладяване, освен ако не се извърши тотално коригиране на придобития дефект след пролапса.
При жени с анамнеза за задържане на урина поради пролапс на матката или цистоцеле, операторите коригират пролапса на предната вагинална стена и коригират маточния пролабирал участък, което овладява симптомите на задръжка и възстановява нормалното рН на урината.
