Пролактиномите са най-честите хормон-продуциращи тумори на хипофизата.
Туморната формация е резултат на неопластична трансформация на пролактин – секретиращи клетки от предния дял на хипофизата. В 65% от случаите са микроаденоми (предимно при жените), а в 35 % - макроаденоми (по-чести при мъжете). Повечето от пролактиномите са доброкачествени тумори, злокачествените варианти са изключително редки.

При физиологични условия, секрецията на пролактин от аденохипофизата е резултат от баланса между пролактин-освобождаващи (стимулиращи) фактори и пролактин-инхибиращи фактори, отделящи се от хипоталамуса. Основен фактор, инхибиращ секрецията на пролактин, е допаминът. тиреотропин-освобождаващият хормон (TRH), както и серотонинът, са предполагаеми стимулиращи фактори за синтезата и екскрецията на пролактина. Деликатният баланс между тези субстанции поддържа нивото на пролактина във физиологични граници.
 

Честота

Точната честота на пролактиномите не е известна. Те заемат около 25%-30% от аденомите на хипофизата.
 


Клинична картина

При пролактинома се наблюдават две групи симптоми - дължащи се на обема на тумора и дължащи се на ексцесивната секреция на пролактин.

Клиничната изява на пролактинома зависи от продължителността на повишената секреция на пролактин, степента на хиперпролактинемия, полът и възрастта на пациента.

  • При жени в репродуктивна възраст може да се прояви с менструални нарушения, олигоменорея и аменорея, късно менархе и/или инфертилитет.
  • Галакторея може да се наблюдава спонтанно или провокирано.
  • Други белези, дължащи се на ниски нива на естрогени, са вагинална сухота, болки при полов акт, намаление на костната плътност (остеопения и остеопороза).
  • При мъже с пролактином се наблюдават намалено либидо, еректилна дисфункция, безплодие. Галактореята и гинекомастията са много по-рядки при мъжете в сравнение с жените.
  • Симптоми, дължащи се на обем-заемащия процес:
  • По-големите тумори често се съпровождат с главоболие, дължащо се на притискане и разтягане на чувствителните на болка структури около хипофизата.
  • Навлизането в околните структури може да предизвика зрителни нарушения.
NEWS_MORE_BOX

 

Диференциална диагноза

В диференциално диагностичен план се обсъждат: хипотиреоидизъм, други микро- и макроаденоми на хипофизата, синдром на Щайн-Левентал (овариална поликистоза). Тук влизат и всички други заболявания, които могат да доведат до първична и вторична аменорея при жени и хипогонадизъм при мъже.
 

Други причини за хиперпролактинемия

  • Прием на лекарства – халоперидол, метоклопрамид, метилдопа, верапамил, трициклични антидепресанти и др.
  • Хипофизарни и хопоталамични причини – синдром на празната села, менингеом, краниофарингеом, дисгермином, възпаление на хипофизата (лимфоцитарен хипофизит).
  • Бременност;
  • Стимулация на кърменето;
  • Цироза;
  • Надбъбречна недостатъчност.

 

Диагностика

  • Изследване нивото на пролактина, повече от еднократно, особено при дискретно повишени нива. В норма нивото на пролактина не надвишава 511 μU/l.
  • Изследване нивото на TSH, тъй като той е един от стимулиращите фактори за пролактин.
  • Други лабораторни изследвания – полови хормони, базално и стимулирано ниво на кортизол.
  • Ядреномагнитен резонанс;
  • Компютърна томография;
  • Зрителна периметрия - за обективизиране на зрителното засягане;
  • На жените с аменорея се прави тест за бременност.
     

Лечение

Лечението е основно в две направления - медикаментозно и оперативно.

Медикаментозно лечение
Медикамент на избор е бромокриптинът. Той е допаминов агонист и като такъв потиска синтезата и секрецията на пролактин. В резултат на лечението, нормализиране на нивата на пролактина настъпва при 85 – 90% при пациентите с пролактином.

Хирургично лечение
Индикации за оперативно лечение най-често има при жени с микроаденом, които искат да забременеят и не могат да се лекуват с бромокриптин, както и пациенти, които не отговарят на назначеното лечение. Транссфеноидалната хипофизарна аденомектомия е предпочитан оперативен подход при пациенти с микропролактином и при повечето с макропролактином.

За добрата прогноза изключително важни са ранното диагностициране и навременното лечение от специалисти.