Пролактинът е добре познат хормон с ролята си у човека да стимулира развитието на млечната тъкан през бременността и производството на кърма в периода на лактация. Допълнително той участва в множество процеси в човешкото тяло и над 300 при гръбначните животни.
 
Пролактинът се синтезира и секретира от хипофизата. Лактотрофните клетки, които го произвеждат, са разпръснати из целия преден дял на хипофизата. При жените (особено при многораждали) количеството на лактотрофите е по-голямо (10-30%). 
 
Рецептори за него има в различни тъкани на човешкото тяло – гърди, черен дроб, яйчници, тестиси и простата. Основно място на действие на пролактина е гърдата
 
През бременността пролактиновата секреция се повишава и заедно с други хормони (естрогени, прогестерон, плацентарен лактоген, инсулин и кортизол) млечните жлези нарастват и се стимулира синтезата на млечни протеини, липиди и въглехидрати, необходими за образуване на млякото. 
 
Извън периода на бременността, пролактинът няма отношение към нормалното развитие на млечните жлези у човека.
 
След раждането рязкото спадане на нивата на естрогените, прогестерона и плацентарния лактоген служат за стимул за отключване на лактацията. Този феномен се използва за спиране на млечната секреция след раждане с високи дози естрогени. Той обяснява и появата на галакторея и хиперпролактинемия след спиране на употреба на орални контрацептиви или естрогенова терапия. 
 
Въпреки че базалните пролактинови нива спадат в следродовия период, лактацията се поддържа чрез продължително сучене на кърмачето.
 
Пролактиновите нива са много високи у плода интраутробно и при новородените, но в първите няколко месеца намаляват.
 
Макар че не е известно пролактинът да играе физиологична роля в регулацията на гонадната функция, хиперпролактинемията води до хипогонадизъм и при двата пола. 
 
При жените последствията са скъсена лутеална фаза и последващи от това ановулация (липса на овулация), олигоменорея (удължен менструален цикъл) или аменорея и като резултат инфертилитет. 
 
При мъжете абнормно повишение пролактинови нива водят до понижаване на тестостерона и потискане на сперматогенезата, които клинично се проявяват с понижено либидо, импотентност и стерилитет. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Пролактинът действа и като имуномодулатор. Пролактинови рецептори имат макрофаги, Т- и В-лимфоцитите. Той модулира и стимулира пролиферацията, диференциацията и оцеляването на имунните клетки. 
 
Хормонът има известни метаболитни ефекти и участва в контрола на водно-електролитния баланс - стимулира белтъчния синтез и липогенезата, понижава въглехидратния толеранс и макар и слабо засяга хондрогенезата.
 
При животни участва в процесите на зимен сън, гнезденето и миграцията на птиците и също засилва майчиния инстинкт у мишки и птици.
 
Това е хормонът, който осигурява на тялото ни сексуалната удовлетвореност след полов акт. Непосредствено след оргазъм нивата на пролактина се покачват значително. Този феномен се наблюдава както при мъжа, така и при жената.  
 
Високите пролактинови нива се задържат около 60 минути след оргазъм, след което намаляват и достигат нормални стойности. Периодът маркира т.нар. сексуален рефрактерен период. Сама по себе си сексуалната възбуда, без достигане на оргазъм, не води до същите промени в пролактиновите нива.
 
Състоянието се различава значително от патологичното покачване на пролактина при хиперпролактинемия - която води до намалено либидо и сексуална дисфункция при мъжа и жената. Промяната в пролактиновите нива след оргазъм е с по-малък магнитут и продължителност в сравнение с трайно повишените нива при хиперпролактинемия. 
 
В клинично изследване, включващо мъж с анамнеза за мултиоргазми, е установена липса на покачване на пролактиновите нива след оргазъм и къс рефрактерен период (средно 3 минути) в сравнение с 9 здрави контроли мъже, при които е налице покачване на пролактиновите нива и нормален рефрактерен период (средно 10-20 минути). Изследването показва ролята на покачването на пролактиновите нива след оргазъм, като един от механизмите, регулиращ сексуалния рефрактерен период.