1.  Какво представлява проказата?

 

Проказата, известна още като лепра или болест на Хансен, е хронично бактериално заболяване, предизвиквано от Mycobacterium leprae близък роднина на туберкулозния бактерий, с който имат много общи черти. Също като туберкулозата, лепрата е грануломатозно заболяване. Това означава, че около бактериите, проникнали в тъканите, се изгражда своеобразен защитен вал от имунни клетки, които ограничават разпространението на патогенните микроорганизми и формират характерни образувания, които могат да се наблюдават под микроскоп. В някои случаи формираните грануломи водят и до кожни промени, забележими с просто око.


 

2.  Как става заразяването с лепра?

 

Макар че механизмът на предаване не е категорично изяснен, повечето изследователи считат, че това става от човек на човек по въздушно-капков път. Това донякъде е допринесло и за социалната изолация, на която са били подлагани болните в миналото. В повечето страни по света страдащите от лепра са били изолирани в специални колонии, в които са имали минимален контакт с външния свят.

 

Установено е, също така, че някои животни могат да предават заболяването на хора.

 

3.  Какви са симптомите на лепрата?

 

Лепрата протича в три основни форми, които могат да преминават една в друга, при което симптоматиката варира съответно.

 

Т.нар. туберкулоидна форма протича с ограничени кожни проявления, изразяващи се в петниста загуба на оцветяване и/или сетивност в кожата, дължащи се на увреждане на кожата и периферните нерви в хода на инфекциозния процес. Неправилно оцветените или обезчувствени места са неголеми, малобройни и неравномерно разпределени по повърхността на тялото.

 

Лепроматозната форма има най-тежко протичане. Кожата е засегната от многобройни и повсеместни изменения – разязвявания, втвърдявания, вроговявания, мехури и др. Грануломите в лигавицата на горните дихателни пътища предизвикват кървене от носа, продължително и мъчително запушване на носа. При лепроматозната форма настъпва и увреждане на периферните нерви на по-късен етап.

 

Граничната форма е най-често срещана. Протичането й може да се опише като средно по тежест между туберкулоидната и лепроматозната форма. Кожните изменения са като при туберкулоидната форма, но са по-големи и многобройни, в някои случаи обхващащи цели крайници. Нервните поражения предизвикват слабост в съответните мускулни групи и загуба на сетивност.

 

Така описаните форми могат силно да варират по интензитет с множество гранични и преходни състояния. Граничната форма е особено неустойчива и преминава спонтанно в туберкулоидната или лепроматозната.

 

Оставена без лечение, лепрата прогресира, предизвиквайки поражения в кожата, нервите, крайниците и очите. Отслабването на имунитета, причинено от лепрата, силно улеснява възникването на вторични инфекции, които могат да доведат до деформации в ставите на пръстите и дори загуба на пръсти. Напредналата лепра води и до инвалидизация.

 

4.  Как се поставя диагнозата?

 

Поради характерните проявления на заболяването, в много от случаите диагнозата може да се постави на базата на клиничната картина. Микробиологичното изследване само я потвърждава. Рядко се налага провеждането на специфични лабораторни изследвания.

NEWS_MORE_BOX

 

5.  Какво е лечението?

 

Днес проказата е лечимо заболяване, за което са разработени голям брой успешни продукти, напечени лепростатици. Най-използвани от тях са дапсон, рифампицин и етионамид (последните два са и туберкулостатици) и др. Лечението, обаче, е продължително – между 6 и 24 месеца и налага строго придържане към терапевтичната схема, която най-често включва комбинации от различни лекарства.

 

6.  Колко разпространена е лепрата?

 

Благодарение на координираните усилия на Световната здравна организация (СЗО) и голям брой международни правителствени и неправителствени организации, лепрата е силно ограничена до няколко ендемични области в Азия и Африка. От болестност надхвърляща няколко милиона през 1985 г., днес е достигнато до нива от порядъка на няколко десетки хиляди. Световната здравна организация докладва за над 2 милиона успешно излекувани от лепра в Африка.

 

СЗО работи активно и за развенчаване на митовете около лепрата – че тя е нелечима и, че тя е „наказание от Бог“, което също окуражава засегнатите да потърсят диагностика и лечение.