Сърдечносъдовата система e от основно значение за човешкия организъм и обект на редица социално-значими заболявания. Много от болестите, засягащи сърцето и кръвоносните съдове, са в голяма степен зависими от начина на живот на човек и неговото отношение към своето здраве. Препоръките за профилактика за едно здраво сърце, освен общите правила, имат особености според отделния индивид, неговата възраст и пол. При разделянето по възраст от 20 до 50 години основно място заемат стилът на живот, който човек следва и вниманието към наследствените предразположоности.

 

Как стои въпросът обаче при възраст над 50 години?


Между 50 и 60 години. Освен препоръките за активен начин на живот и здравословно хранене на дневен ред идва постепенното забавяне на метаболизма, намаляване на регенерационните възможности, както и на адаптацията към сериозни колебания.

 

Особено за тази въраст е:

  • Нуждата от по-редовен контрол в лекарския кабинет. Ако вече е диагностицирано някакво сърдечно заболяване или диабет, висок холестерол и др., е важно редовен прием на изписаните медикаменти и осъществяване на контролните прегледи.
  • Обръщане внимание на половите различия в сърдечносъдовите заболявания. Преди менопаузата на жените мъжете имат по-висока честота на сърдечносъдови проблеми. След преминаване на определен възрастов и хормонален праг при жените заболеваемостта се променя и трябва да се завиши вниманието към тях.

 

След 60 години. Тялото на човек се променя по-осезаемо и посоката на профилактично поведение трябва да бъде към по-активни грижи за сърцето поради силно нарастващия риск за него. Разбира се, темпът на остаряване е индивидуален и общи и категорични правила не може да има. При повечето хора заедно със забавянето на метаболизма, започва покачване на килограми, на стойностите на артериалното налягане, стойностите на кръвната захар, на холестерола, както и възрастови анатомични изменения на сърцето и съдовете. Това обуславя по-честия контрол на тези стойности и съответно по-високоспециализирани изследвания за типичните за възрастта болести - електрокардиограма, коронарография, сърдечен стрес-тест, по-широк профил на стойностите на липидите и др. според преценка на лекаря.

 

Необходимо е съобразяване с изменените хранителни нужди и способности за физическо натоварване. С възрастта намаляват дневните нужди от калории, а и способността за преработване на приетата храна правопропорционално с намалената физическа активност. Препоръчва се прием на по-малки порции високо калорична храна.

 

Остават препоръките за физическа активност, но нека тя е съобразена с капацитета на човека, като всяко прекаляване не само, че не е полезно, а и е сериозен риск за съдови инциденти.

 

Съобразяване с климатичните и сезонни промени и влиянието им върху работата на сърцето и кръвоносните съдове. Добре известна е промяната в кръвното налягане през летния, по-топъл сезон, колебанията на сърдечната дейност при адаптация към летните жеги, но и към зимните студове и т.н.

 

Човек трябва да знае основните симптоми на сърдечен инфаркт, исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушения, синкоп, инсулт и др. Важно е да се осигури бърз достъп за помощ при необходимост и основни медикаменти да бъдат винаги под ръка.

 

Важно е да се знае, че симптомите при мъжа и жената могат да се различават. Също така болни с диабет и неврологични заболявания може да имат много нетипични оплаквания или въобще да липсват такива.

 

В най-късна възраст препоръките стават по-категорични предвид по-високата чувствителност на тялото. Поради намаляване на адаптационните промени най-важни стават препоръките за правилен хранителен и денонощен ритъм и предпазването от силни емоции, рязки температурни колебания и физическо пренатоварване.

 

Бъдещето на медицината е в профилактирането на болестите, а не на тяхното лечение и част от интелигентността на съвременния човек е в отговорното отношение към собственото здраве.