Тонзилите или по-познати като сливици са част от първата линия на защита на горните дихателни пътища. Може да се каже, че те са непрекъснато „обстрелвани” от антигени на различни микроорганизми, като в тях се разполагат клетки, които презентират на имунната система чуждородните агенти.


Фактът, че тонзилите са най-активни в ранна детска възраст и инволюират след пубертета оставя отворен въпросът за дискусии по отношение на индикациите и терапевтичния ефект на тонзилектомията (отстраняването на сливиците) при чести рецидивиращи инфекции в детска възраст.
Често, фокусирайки се върху възможното развитие на усложнения, се прибягва до оперативно лечение, пренебрегвайки важното имунологично значение на тонзилите.


Имуномодулирането, което се осъществява с помощта на имуностимулатори е процес на регулация на имунната система чрез усилване или отслабване на имунния отговор.



Ако промяната води до усилване на имунната реакция тя се означава като имуностимулация различават се две категории – специфична и неспецифична. Към специфичната профилактика или имуностимулация се отнасят например ваксините, докато неспецифичната действа независимо от антигенната специфичност.


Имуностимулацията с пречистени бактериални екстракти не е нов метод за профилактика в нашата страна. Бактериалните имуностимуланти, съдържащи бактериален лизат или компоненти от бактериални клетки имат способността да индуцират неспецифичен имунен отговор и дори така да се каже да „оркестрират” клетъчния и хуморалния имунитет.


Известно е, че основната входна врата за микроорганизмите е лигавицата, която покрива съответния орган. Това обяснява защо повече от 50% от лимфоидната тъкан е стратегически разположена в тези зони и се обединява под името мукозно-асоциирана лимфоидна тъкан.


Според концепцията на общата мукозна имунна система – представянето на антигени в една част води до стимулиране на имунния отговор в друга, отдалечена лимфоидна тъкан.


Така приемането на перорални бактериални екстракти или лизати променя както системния, така и локалния имунен отговор. Те се абсорбират в червата и стимулират гастро-интестиналната-асоциирана лимфоидна тъкан, а като следствие генерират имунен отговор в мукозната тъкан на други органи – включително бронхиално-асоциираната лимфоидна тъкан.


Като допълнение към ефектите на бактериалните лизати, те имат и стимулиращ ефект върху антиген-презентиращите клетки, които осъществяват комуникацията с лимфоцитите.


Според проучвания бактериалните лизати намаляват инфекциите на долните дихателни пътища с до 28%, а епизодите на остър бронхит – с до 40%. Освен това е наблюдаван ефект и при алергични заболявания, тъй като сензитивността се повишава след изкарана вирусна или бактериална инфекция.


Изследвания в областта показват, че бактериалните лизати редуцират продължителността на екзацербациите (обострянето) на леките и умерените форми на хронична обструктивна белодробна болест, както и хроничен бронхит - средно с до три дни.


Бактериалните лизати имат преимущество да осигурят защита към по-голям брой видове микроорганизми, към които специфичният ваксинален имунитет не осигурява цялостна защита.


Тъй като острите инфекции на респираторния тракт в голяма част от случаите са от вирусен произход - е подходящо включването и на фитотерапевтици (имуностимулатори от растителен произход), които оказват общо защитно действие – например екстракт от туя или ехинацея.


На пазара се предлагат и синтетични имуностимулатори, които повишават активността на естествените клетки-убийци, макрофагите и неутрофилите.


Пробиотиците също имат роля в превенцията на респираторните инфекции. Освен редуциране на симптомите, те оказват ефект и върху продължителността на боледуване. От друга страна не водят до редуциране на броя на дихателните инфекции, отчетени за период от една година.


Липсата на противовирусни препарати срещу голяма част от вирусните инфекции прави необходимостта от прилагане на имуностимулатори още по-голяма. При недостатъчна функционалност на вродения имунитет, най-често при пациенти с хронични белодробни заболявания също е препоръчително използването на имуностимулатори в практиката.