Проф. д-р Вихра Миланова завършва медицина през 1979 г. Има призната специалност по психиатрия от 1982 г. През 2007 г. става доктор на медицинските науки и професор по психиатрия. Специализирала е в Англия (1986 г.), в Атинската болница “Egnition” (1992 г.) и в Тринити Колеж, Ирландия (1996 г.).

 

Проф. Миланова оглавява Катедрата по психиатрия на МУ – гр. София от 2004 г. От същата година е началник на Клиниката по психиатрия.


 

Тя е автор на повече от 200 статии, 4 монографии и 2 учебника.

 

По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември т.г. в София тя изнесе лекция на тема „Минало, настояще, бъдеще на психиатрията в България и нови тенденции в разбирането на психичните заболявания“.

 

Целта на форума бе да се представят предизвикателствата и възможностите пред българските специалисти по неврология, неврохирургия и психиатрия във време на криза и икономически затруднения, разглеждайки ги в контекста на европейските реалности и перспективи.

 

В обхвата на програмата бяха поставени въпроси, свързани с лечението и грижите за хората с мозъчни заболявания и икономическите мащаби и социалната цена, която плаща обществото за това, и спешната необходимост мозъчните заболявания да се определят като приоритет в системата на здравеопазването. Не на последното място лекторите изложиха своите аргументирани доводи за необходимостта от насочено финансиране за фундаментални изследвания, което е обвързано с успешната профилактика на мозъчните заболявания и широката обществена информираност и съзнание за прилагането й в обществото.

 

 

Когато се говори за психиатрията като медицинска специалност, трябва да знаем, че „оковите“ и стигмата, с които са съпровождани заболяванията на мозъка, за пръв път се премахват през средата на XIX век, когато учените започват да разглеждат хората с такива проблеми вече като пациенти.

 

По думите на проф. д-р Вихра Миланова през последните 50-60 години психиатрията бележи много голям прогрес, дължащ се основно на развитието както на новите технологии, така и на фундаменталните науки.

 

Психичната болест е болест на мозъка, която обикновено се дължи на проблеми в невроразвитието или пък е придобита в резултат на травми и други външни фактори. Няма съмнение, че голяма част от тези проблеми са наследствени и тук е много важна ролята на неврогенетиката.

За съжаление, още не е ясно кои точни гени са виновни за появата на психичните болести.

 

Проф. д-р Миланова посочи, че повечето заболявания на мозъка и в частност шизофренията и биполярното разстройство, които са сред най-тежките диагнози в тази област и са още нелечими, са мултифакториални и се дължат както на взаимодействието на гените с мозъчната функция, така и на околната среда и начина на живот.

 

„Въпреки това напоследък отчитаме големи пробиви в тяхното овладяване, а в бъдеще очакваме да се появи съвършено нов подход към тяхното лечение“, посочи тя.

 

По нейни думи обаче обществото не се интересува толкова от напредъка в диагностицирането и лечение на тези болести, а дали засегнатите от тях се увеличават и колко опасни могат да бъдат те.

 

Според националния консултант по психиатрия близо 50% от населението у нас е с депресия, тревожност и ментални проблеми, а всеки трети българин има мозъчно заболяване.

 

Така на практика около два милиона българи са застигнати от заболяване на мозъка. Става дума за много широка група болести като мозъчносъдови, онкологични, невродегенеративни, както и състояния, свързани с голямото напрежение и стрес, под които живеем (такъв пример са хроничното безсъние, главоболие, депресия, изразената тревожност).

 

В световен мащаб един на всеки седем души на планетата страда от сериозно заболяване като шизофрения, депресия и биполярно разстройство.

 

Тя посочи, че ефективното лечение на психичните заболявания е важно за сигурността на обществото, поради което в лечение навлизат все по-нови и успешни терапии. Но това, което страдащите от предразсъдъци човечество трябва да знае, е,че страдащите от мозъчни заболявания са по-малко опасни от видимо здравите хора.

NEWS_MORE_BOX

 

 „Едва 0,07% от всички престъпления се извършват от параноидно болни, а само 5% или 1 на 10 000 000 болни извършват престъпления. В същото време 14 пъти повече психично болни могат да бъдат обект на престъпление, отколкото да извършат такова“, посочи проф. Миланова.

 

Последните справки показват, че у нас практикуват 560 психиатри. Така на един лекар се падат 13 хил. пациенти. В страната функционират 12 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве и 12 психиатрични отделения в университетските болници. Проблем е неравномерното им разпределение, което пречи всеки човек да има лесен достъп до медицинска грижа.

 

Проф. д-р Вихра Миланова посочи, че психичното здраве трябва да присъства в дневния ред на публичното здравеопазване и да получава адекватното финансиране.

 

Първата и най-важна цел на специалистите да се излекуват пациента максимално успешно, така че той да може да води независим и пълноценен живот. Липсва обаче достатъчно приемственост за болните, след като те бъдат изписани и трябва да се върнат в обществото отново.

 

За целта е необходимо да се премине към един психо-социален модел, който би гарантирал един съвсем друг и качествен живот на хората с мозъчни увреждания у нас, коментира още проф. Миланова.

 

 

Своя опит с присъстващите на събитието специалисти и гости споделиха още проф. Николай Габровски, председател на организационния комитет на Европейския мозъчен съвет – България и началник на клиниката по неврохирургия в УСБАЛСМ "Пирогов", проф. д-р Иван Миланов, проф. Мери Г. Бейкър, президент на Европейския мозъчен съвет и на Европейската федерация на неврологичните асоциации; проф. Владимир Бенеш, председател на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества, ръководител на Катедра по неврохирургия към Централна военна болница в Прага и председател на Катедра по неврохирургия в Първи Медицински факултет в Карловия университет; д-р Диана Инджова, член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет; проф. Ролан Поше, професор по клетъчна биология в Университет Libre, Брюксел; проф. Александро Дукати, италиански профессор по неврохирургия; г-жа Кати Оливер, основател и директор на International Brain Tumour Alliance - световна мрежа за борба с мозъчните тумори; проф. Aлбена Йорданова, съосновател на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет-София, където ръководи направлението по неврогенетика и неврохирургът д-р Красимир Минкин.

 

Европейският мозъчен съвет – European Brain Council (EBC) е координираща неправителствена организация, в състава на която участват Европейските дружества по неврология, неврохирургия, психиатрия и фундаментални невронауки, пациентски организации и представители на индустрията, поради което EBC представлява обширна мрежа от пациенти, лекари, изследователи и индустриални партньори, които работят в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи.

 

Основан през 2011 г. Европейският мозъчен съвет - България с юридическата си регистрация тази година се превърна в неотделима част от международната мрежа от национални представителства на Европейски мозъчен съвет.

 

EBC е учреден официално през 2002 г. и има преставителства в Брюксел и Флоренция.