Проф. д-р Валтер Клепетко е директор на Виенския международен център по торакална онкология (VICTO) и председател и на катедрата по гръдна хирургия в Медицинския университет във Виена. 

 

Неговите специалности са хирургия на бронхиалния карцином, белодробни болести и белодробна хипертония, трахеална хирургия и белодробна трансплантация.


 

Той е основател на една от водещите в света програми за белодробна трансплантация в Медицинския университет във Виена. 

 

Д-р Клепетко е почетен член на Чешкото дружество по трансплантация, на Румънското дружество по гръдна хирургия и трансплантация, на Унгарското дружество по хирургия и пулмология и на Британското дружество на кардиоторакалните хирурзи. 

 

Бил е гост-професор във водещи академични институции като Харвард, Станфорд, университетите в Кливланд, Копенхаген, Рим и Цюрих. През 2021 г. той е включен от Станфордския университет в топ 3% на най-публикуваните учени в света. 

 

С проф. д-р Клепетко разговаряме за методите за хирургично лечение на рак на белия дроб, шансовете за успешно възстановяване и възможностите белодробни трансплантации да се извършват в България.

 

 

- Какво е необходимо за лечението на рак на белия дроб? 

 

Основният фактор за лечението на рак на белия дроб е поставяне на правилна диагноза и правилно точно стадиране. 

 

Важно е да се проведе целият набор от молекулярно-генетични анализи и имунните хистопатологични изследвания. 

 

Т. е. ключово е да знаем каква е конкретната тъкан и до каква степен се е разраснала тя. 

 

Това е възможно чрез видео биопсия, обикновена бронхоскопия и ендоскопска ултразвукова навигационна бронхоскопия, PET-скенер и накрая хирургия.

 

- Защо правилното характеризиране на тъканта е толкова важно и как се случва то?

Важна е, защото през последните 10 години терапията на пулмонален рак се е променила значително. Разполагаме с таргетна терапия, имунотерапия, химиотерапия и е задължително да се изясни коя е най-адекватна за състоянието на пациента. 

 

Начините за правилно характеризиране на тъканта са няколко. 

 

Иглената биопсия е процедура, която използва тънка, куха игла и спринцовка за извличане на клетки, течност или тъкан от подозрителна “бучка” или друга анормална област на тялото. 

 

След това материалът се изследва под микроскоп или се тества в лаборатория, за да се определи причината за аномалията.

 

Разбира се, прави се и ендобронхиална ултразвукова бронхоскопия, която е минимално инвазивна, но високоефективна процедура.

 

- Какви са модерните методи за лечение на пулмонален рак в ранен стадий?

 

Златният стандарт в модерното лечение със сигурност е да се отстранят или заразят тъканта и лимфните възли. 

 

Не е толкова важно дали лекарят ще извърши дисекцията с класическа трахелектомия или роботизирана хирургия. Много по-важното е тя действително да се направи.

 

Има различни опции за премахване. Може да се направи проста клиновидна резекция, сегментектомия или пълна лобектомия. Това зависи от ситуацията и хирургът трябва да определи колко радикален подход да предприеме. 

 

Ако трябва да обобщим, минимално инвазивните процедури, чието предимство е, че са по-безболезнени, са подходящи за дребноклетъчен рак на белия дроб, докато големите разрези - при нужда от по-напреднала хирургия. 

 

Съвременното лечение на рак на белия дроб се състои от редица операции особено в ранните стадии на рака. Колкото по-висок е стадият, толкова по-малко необходима става операцията. Тогава от все по-голямо значение са химиотерапията и имунотерапията, които се припокриват.

 

- От какво зависи стратегията за системно лечение?

 

Стратегията за системно лечение зависи от биопсията на тумора. Ако няма мутации и експресия на PDL1, се назначава проста систематична химиотерапия. 

Ако се открият специфични мутации, лекарят провежда специфична насочена персонализирана медицинска терапия. Ако е PDL1 свръхекспресиран, се избира имунотерапия. 

 

- Бихте ли посочили примери за успешна онкологична хирургия за отстраняване на тумори от практиката си, проф. д-р Клепетко?

 

Имахме пациент със синдром на горна куха вена (vena cava superior). Възстановихме съда, като го заменихме с протеза, тъй като туморът се опитваше да нахлуе вътре. 

 

В друг случай диагностицирахме тумор, който нахлува в аортата и гръдния кош едновременно. Направихме дисекция на всички съдове и нерви, отиващи към ръката, като подчертавам, че за това е необходима огромна прецизност и внимателност. След това направихме възстановяване със съдови присадки. 

 

Друг пример: Млада дама с тумор, нахлуващ във всички съдове. Назначава ѝ се химиотерапия, имунотерапия и т.н. След това се наложи да направим цялостна реконструкция.

 

Две години по-късно тя роди дете. До ден днешен я познавам добре, тъй като детето ѝ,  което сега е на 16-17 години, ми изпраща коледни картички. Наскоро дори ми сподели, че иска да учи медицина. 

 

Давам тези примери с идеята, че съществуват много добри и успешни възможности за лечение на рак в напреднал стадий. 

 

- Колко време продължава възстановяването след такива операции?

 

След стандартна операция като лобектомия обикновено пациентът напуска болницата в рамките на четири/ пет дни. Ако е по-сложна, отнема може би десет дни. Отбелязвам, че не изпращам пациентите в България веднага след операцията. Настоявам да останат във Виена още няколко дни след изписването, за да съм наблизо при нужда. 

 

- Възможна ли е цялостната трансплантация на бял дроб във Виена?

 

Във WPK не провеждаме белодробни трансплантации на български пациенти. За съжаление, вече не можем да го правим и в Торакалната хирургия към Медицинския университет във Виена. 

 

Беше възможно някога, но след това беше спряно поради липса на ресурси. Имаше обучение на български специалисти, но те така и не постигнаха напредък в установяването на практиката в България, за съжаление.

 

- Защо българските специалисти не могат да трансплантират бял дроб в България?

 

За белодробната трансплантация е нужна структурирана политическа подкрепа, която признавам, че съществуваше преди. 

 

Гостувах в България по покана на бившия министър на здравеопазването Кирил Ананиев и бившия министър-председател Бойко Борисов. 

 

Те се опитаха да установят медицинската практика в България, но мисля, че с идването на Covid пандемията, фокусът се измести от трансплантациите на бял дроб. Има нужда от политическа подкрепа и индивидуален ентусиазъм от странан на медиците, за да нещата да се случат.

 

- Как се процедира в случай, че пациентът има множество разсейки в целия бял дроб?

 

Възможно е да се отстрани част от белия дроб. Важно е да се прецени какво е качеството на дихателния орган, какъв е неговият обем и какъв е функционалният му капацитет още преди операцията. 

 

Обикновено не се наблюдава влошаване на качеството на живот след отстраняване на част от белия дроб, но както вече казах това е строго зависимо от самия орган на пациента. 

 

- Увеличава ли се броят на случаите на рак на белия дроб?

 

За съжаление, в България твърде голяма част от населението е представлявано от активни пушачи. Това обуславя зачестяване на случаите на пулмонален рак, особено сред жените, по-конкретно на аденокарцином - злокачествен тумор, образуван от жлезисти структури в епителната тъкан.