Проф. д-р Тошко Лисичков е сред най-изявените хематолози у нас. Ръководител е на направлението по хемостазеология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.


Националното консултативно звено е с възможности за високоспециализирана диагностика в областта на нарушенията в хемостазата, включително и на първоначална диагностика при деца, както и при съмнение за инхибиторни състояния.


Направлението по хемостазеология функционира като национален специализиран център за лечение на пациентите с хемофилия. Поддържа актуален регистър на болните с вродени коагулопатии и е национално депо за съхранение на фактор 8 и фактор 9. В отделението се извършва обучение на пациентите за домашно лечение и самостоятелно венозно приложение на коагулационните фактори.



Пред Puls.bg проф. Тошко Лисичков говори за нивото на лечение на българските пациенти, кои са първите симптоми и най-честите усложнения при тях. Както и защо колоезденето – символът на предстоящия на 21 април велопоход „ЗАЕДНО“, в подкрепа на хората с хемофилия, е най-подходящия спорт за неговите пациенти.

 

- Проф. Лисичков, достатъчни ли са двата експертни центъра в София и Варна, за лечение, грижа и подкрепа за пациентите с хемофилия у нас?


Юридически са само два – ние и центърът във Варна. Само двете болници имат лиценз за експертен център. Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София е единственото специализирано звено по хематология, с 50-годишна история, признати и за европейски център.


Де факто обаче като центрове у нас функционират и в Пловдив – за деца и възрастни, в софийската болница ИСУЛ – за деца, и в Плевен – за деца и за възрастни. Всички те работят пълноценно, но нямат необходимия лиценз за експертен център.

 

- Да поговорим за проблемите на Вашите пациенти. Обикновено, страхът от травми е най-често срещан, но кои са усложнения, с които се сблъскват децата и възрастните?


Усложненията са два вида – едните са от самото заболяване, а другите – резултат от лечението. Най-често срещани са ставните нарушения – артропатията, кръвоизливите, промените в ставите, съпроводени с възпалителни процеси и водещи до инвалидизиране на пациентите. Но, ако те се лекуват адекватно и се профилактират – особено децата, тези проблеми ще останат в миналото, защото терапиите се развиха.


По-редки са мускулните увреждания, които, ако не се обхванат с медикаменти още в началото, изискват оперативни интервенции. Всякакъв спектър оперативни интервенции  се правят у нас – ендопротезирането е една от най-честите.


Основните усложнения от лечението на вродените коагулопатии пък едно време бяха трансмисивните инфекции – вирусните Хепатити и СПИН. Днес проблем е получаването на инхибитори, тоест имунната система се дразни от външния фактор 8 и образува антитела, които инактивират терапията. Но за щастие има съответните препарати, които балансират лечението.

 

- Как се разпознават първите симптоми на групата заболявания?


Има специфика при различните заболявания, затова отговорът не е лесен. Например при раждането още с прерязването на пъпната връв започват да кървят тези, които имат афибриногенемия – или дефицит на фактор 13.


При хемофилиите пък при раждането няма изявен клиничен проблем. Изявите започват след 3, 6 или 9 месец от развитието на детето – в зависимост от степента на дефицит, то започва да получава хематоми. Бебетата се въртят и е възможно, когато се удари леко да получи кръвоизлив. Или пък първите ставни кръвоизливи се проявяват, когато бебето започне да се изправя, прохожда и тежестта на тялото се понася основно от колената.


Проявите са различни – наблюдават се едни симптоми при малките деца и съвсем други при тийнейджърите, които вече имат достатъчно информация и знаят как да се пазят. Те знаят кои са подходящите спортове за тях и как да се профилактират.


Подобно е и при възрастните – те знаят, че ако спортуват, могат да го правят в деня, в който им е прелят съответния препарат, а след два дни трябва да го карат по-леко и внимателно. Нещата в модерния живот дават възможност на всеки пациент да си регулира, както стила на живот – без да изключва активното спортуване, така и терапията. Особено подходящи за пациентите са спортовете като плуване и колоездене.

 

- Защо колоезденето е подходящия спорт за тях? За 4-та поредна година Българската асоциация по хемофилия обедини десетки хора с Велопохода си „Заедно“, в подкрепа на пациентите с хемофилия.


Развива добра мускулатура, защото ставите на краката са най-уязвими при тези заболявания. Най-натоварени и най-уязвими. Силната мускулатура създава стабилитета в ставите. Това е добрата страна на колоезденето – лошата е опасността от падане. Но, ако спортното натоварване е съобразено с дните на преливане на медикаментите, всичко ще бъде наред. Важно е да се избягват контактните спортове – футбол, бокс, баскетбол и др.


Преди години в Швеция се запознах с 18-годишно момче с хемофилия, което беше местния шампион по висок скок. Той от години беше на профилактика – шведите са пионерите в това отношение, и за мен той е глътката оптимизъм, от която имат нужда всички пациенти и техните семейства. 

 

- Какъв остава процентът на хората, живеещи с хемофилия А, хемофилия В, болест на Фон Вилебранд и другите редки болести на кръвосъсирването у нас?


Дълги години поддържахме национален регистър, но от 2-3 години изготвянето му е в правомощията на Националния център по обществено здраве и анализи.


В ежедневната си работа ние продължаваме да разчитаме на нашия регистър. Данните сочат, че болните с Вилебранд – са над 90, болните с Хемофилия Б – 67, болните с Хемофилия А – 557 и др. Цифрите са приблизителни, но около 700 българи са засегнати от вродените коагулопатии.

 

Към първа част на интервюто с проф. д-р Лисичков