Проф. д-р Тодор Шипков е лабораторен лекар в МДЛ ЦибаЛаб, София.
Има признати специалности по вътрешни болести, клинична лаборатория и нефрология, както и дългогодишен опит в областта на лабораторната медицина.
Бил е ръководил лаборатории в Катедрата по факултетска терапия на ВМИ-Варна, Катедрата по нефрология ИСУЛ, Клиниката по гастроентерология на НИВБФ, Централната лаборатория на ВМИ – Плевен и Националния онкологичен център – София.
Преподавал е на студенти медици от 1965 до 1981 г. и на лекари специализанти от 1985 до 2010 г.
Участвал е в множество  национални и международни симпозиуми и конференции.
Автор и съавтор е в 11 монографии и 179 статии в български и чуждестранни списания.



 - Проф. Ширков, кои са основните кръвни показатели, установяващи бъбречната функция?

За установяване състоянието на бъбречната функция най-често се ползва изследването на креатинин и урея в кръвта. Доколкото стойността на кръвната (серумната) урея зависи в голяма степен от приетата през последното денонощие храна, а стойността на креатинина – от дейността на мускулатурата, която обикновенно е почти постоянна за даден индивид, стойността на серумния креатинин е най-добрият лабораторен показател за преценка на състоянието на бъбречната функция.

- Как се доказва концентрационната способност на бъбреците чрез пробата на Зимницики?

Пробата на Зимницки, създадена в началото на миналия век - това е изследване на специфичното тегло на урина на три часови интервали - е пригодна предимно за хоспитализирани болни.
За измерване на концентрационната способност на бъбреците съществува съвременна проба. Прекратява се приемът на каквито и да било течности след вечеря в 18 часа. Измерва се специфичното тегло на урината с урометър в първата сутришна урина. Когато то е 1,025 или повече има запазена концентрационна способност. Трябва да се помни, че и при клинично здрави хора, концентрационната способност намалява след 60-годишна възраст, без това да има особено клинично значение.

- Какво е клиничното значение на резултатите на рН и специфичното тегло на урината?

рН на урината извън референтния обсег 4,5-7,5 е от значение за образуване на бъбречни камъни. За някои от тях благоприятна среда е киселата, а за други алкалната. Стойности на специфичното тегло системно под 1,025 (хипостенурия) или постоянно около 1,010 (изостенурия) говорят за нарушена бъбречна функция.

- Изследването на белтък в урината е модерен скрининг при кои бъбречни заболявания?

Изследването на белтък в урината е подходящ скрининг при всички бъбречни заболявания, при които се увреждат гломерулите. Изследването на лекостепенно повишаване на количеството на белтъка в урината (неправилен термин микроалбуминурия) е ценен показател и за ранно откриване на диабетната гломерулопатия.

- Какво се установява при микроскопското лабораторно изследване на уринния седимент и какво е неговото значение при пациентите с бъбречни заболявания?

Рязкото повишаване на броя на червените кръвни клетки (еритроцитите) в урината най-често е признак на бъбречно-каменната болест (нефролитиазата).  Лекостепенното повишаване на броя на еритроцитите е един от първите признаци на гломерулно увреждане, а появата на дисморфни еритроцити доказва наличието на такова увреждане.
Наличето на еритроцити в урината може да е белег на някои сериозни бъбречни заболявания и при всички случаи изисква уточнение.
Увеличаването на броя на белите кръвни клетки (левкоцитите) характеризира всички възпалителни заболявания на долните пикочни пътища.

NEWS_MORE_BOX



- Кои са основните промени при болни с хронична бъбречна недостатъчност? Какво трябва да знаем за лабораторно изследване на азотни тела?

Ранното откриване на хроничната бъбречна недостатъчност не е лесно. Стойностите на азотните тела са в референтните граници до загуба на бъбречната функция наполовина. Повече информация за това предоставя изследването на креатининов клирънс или на цистатин С, както и контролирането на еритроцитурията. Повишаването на стойността на урата (пикочната киселина) е белег за навлизане в терминална бъбречна недостатъчност. Промяна в кръвната картина – най-често анемичен синдром също е проява на напреднала хронична бъбречна недостатъчност.

- Какви промени могат да се очакват при хронична бъбречна недостатъчност в параклиничните показатели на водно-електролитния баланс и алкално киселинната обмяна?

Най-съществената промяна в електролитния състав на кръвта при хронична бъбречна недостатъчност е настъпване на хиперкалиемия. Настъпват и намаляване нивата на серумните калций, магнезий и повишаване нивото на фосфатите. Най-честа промяна в алкално-киселинната обмяна е възникването на метаболитна ацидоза.

 - Съществуват ли специфични промени в биохимични показатели на белтъчната и липидната обмяна при болни с хронична бъбречна недостатъчност?

Няма специфични промени в биохимични показатели на белтъчната и липидната обмяна при болни с хронична бъбречна недостатъчност. Често има намаление на общия белтък и албумина, увеличение на глобулините, както и увеличен холестерол.

- Каква трябва да бъде подготовката на пациентите за провеждане на кръвни и уринни изследвания?

Най-добре е кръвните изследвания да се извършват в проба взета след 8 до 12 часов глад, сутрин до 10 часа. Добре е за уринни изследвания в зависимост от указанията на лабораторията да бъде използвана първата или втората сутришна урина след добър локален тоалет.