Проф. д-р Пламен Гацов е водещ кардиолог у нас. Началник е на Кардиологичната клиника във Втора многопрофилна болница за активно лечение в София и главен редактор на списание „Българска кардиология”.


През 1987 г. проф. д-р Гацов завършва медицина във ВМИ - Плевен. От 1990 г. след спечелен конкурс е асистент към Нацинална кардиологична болница, София. От 1992 г. е специалист по вътрешни болести, а от 1996 г. и по кардиология. През 2005 г. защитава степен „доктор по медицина”, а от 2007 г. е доцент по медицина. От 2015 г има степен „доктор на науките”, а от 2017 г. е професор по кардиология. Специализирал е в Гърция - изследователска стипендия на Европейското кардиологично дружество за 1997 г., Япония - стипендия на института „Кинки”, Осака, и САЩ - по програмата на Министерство на здравеопазването за развитие на инвазивната кардиология в България.


Проф. д-р Гацов има повече от 200 научни публикации в български и чужди списания, доклади на български и международни конгреси. Член е на: Европейското кардиологично дружество, Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по интервенционална кардиология, Европейското дружество по интервенционална кардиология и на Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност.



Пред Puls.bg проф. д-р Пламен Гацов говори за „синдрома на празничното сърце“, за рисковите фактори, които могат да влошат здравето на сърцето около празничната еуфория, за влиянието на студа и грипа върху сърдечно съдовата система и нуждата от повече разбиране в комуникацията лекар – пациент.

 

- Проф. д-р Гацов, в духа на дългата поредица от празници, бихте ли разяснили какво се крие зад термина holiday heart syndrome или „синдром на празничното сърце?


Непрекъснато се измислят нови понятия, които звучат интригуващо. Също като синдрома на неделния спортист – човек цяла седмица нищо не прави, не слиза от колата си и решава, че ще спортува интензивно един ден в седмицата. Тогава най-често се получават травми и увреждания. Синдромът на празничното сърце е друг тип кампанийност – интензивно да празнуваме, за кратък период от време, което е свързано с прекаляване в много отношения. Алкохол, храна, тютюнопушене, но това ударно празнуване не е само българска черта. И в други, уж, по-развити от нас държави, също има такъв елемент. Можем да го наречем дори синдром на петъчния ден – свършила е седмицата и ние нищо друго няма да правим, освен да препускаме от маса на маса.


За мен това е съвременна тенденция, която няма общо с народопсихологията ни. Целта ѝ е да се отпуши напрежението, което се натрупва от много интензивната работа през седмицата или годината дори.

 

- Отпускането на напрежението с ударни количества алкохол, храна и тютюнопушене до какви сърдечно съдови проблеми може да доведе?


На първо място повишеното количество алкохол повишава артериалното налягане, така че хората, които прекаляват много често развиват хипертонични кризи. Ако пък имат друго сърдечно заболяване, то може да се изостри рязко от интоксикацията на самия алкохол или интензивното пушене. Цигарите също ускоряват пулса и повишават кръвното налягане.


Всичко това е допълнителен стрес върху едно несвикнало сърце да се справя с по-екстремни натоварвания. Освен това никотинът в цигарите може да предизвика спазъм в кръвоносните съдове и се случва пациенти, които не са много отговорни за здравето си, в една такава приповдигната празнична атмосфера, след изпушването само на една цигара, да направят миокарден инфаркт.

 

- Популярна заблуда е, че алкохолът действа съдоразширяващо и с това пази сърцето?


Всичко е въпрос на мярка. Препоръчителната доза за концентрат е 20-30 мл, но не повече от 50 мл. Чашите с вино са една, две, а бирата - една. Доказано е, че преминеш ли тези препоръчителни дози хипертонията става по-изразена.


Благоприятните елементи на алкохола, например като седативния му ефект или социалния момент, когато хората са заедно и забравят за грижите, ги има. Но всичко е в дозата.

 

- Наближават най-студените месеци в годината. Как ниските температури влияят на сърдечносъдовата система?


Всички екстремни температури – много високите и много ниските температури, са опасни. Студеното време предизвиква свиване на съдовете, покачва артериалното налягане и хората по-често се оплакват от по-високи стойности и неразположения. През лятото пък, когато е горещо, лекарствата, които се приемат при артериалната хипертония често са по-малко, докато през зимата са повече.


Необходима е корекция в терапията. Хората, които са свикнали да се грижат за здравето си и по-дълги години са на терапия, са нащрек и обикновено го правят. Останалите идват при нас притеснени, с повишени стойности на кръвното налягане още в първите студени есенни дни.

 

- От какво най-често се оплакват пациентите в тези случаи?


Ускорен пулс, тежест в гърдите, прескачане на сърцето или екстрасистоли, пулсиращо главоболие, нервност, лош сън, общо неразположение. Това са белезите на повишеното кръвно налягане и много пъти хората просто смятат, че са преуморени, изнервени, напрегнати. А причината е артериалната хипертония и когато се нормализират стойностите на кръвното налягане, те се успокояват.

 

- Повишен ли е рискът от инфаркт и инсулт през зимния период?


Категорично, да. Връзката между повишените стойности на артериалното кръвно налягане и инсулт и инфаркт е абсолютно доказана. Тя е пряка, като за инсултите е много по-силна, отколкото за инфарктите. Категорично високите стойности на кръвното налягане повишават многократно риска от инсулт. Това важи и за миокардния инфаркт, макар и не чак в такава тежка степен.

 

- Всеки ли е застрашен?


Хора, които нямат високо артериално налягане, но имат други заболявания могат също да получат инсулт. Това са пациенти с вродени аномалии на мозъчните съдове – така наречените аневризми, както и хора, които имат други видове сърдечни проблеми.


Например една от най-честите причини за инсулт в България е недобре лекуваното ритъмно нарушение, наречено абсолютна аритмия. Най-често при предсърдно мъждене.


При това заболяване има опасност от образуване на тромби – съсиреци в сърцето, които могат да бъдат изтласкани към периферните съдове и да предизвикат инсулт, инфаркт, запушване на различни съдове в долните крайници и др. Изключително важно е пациенти с установен проблем да приемат лекарства, пречещи на кръвта да се съсирва – антиколагуланти. Защото при тях рискът е много по-висок, отколкото при здравите хора, а антиколагулантите значително го намаляват. Не го връщат в границите като при здравите хора, но повлияват положително опасността от инсулт.

 

- Можем ли да защитим сърцето през зимата?


Можем, разбира се. Първо като не правим всичко, с което можем да го застрашим – прекомерна употреба на алкохол, цигари, недоспиване, стрес, нерегулярно и рязко спортно натоварване. Наред с това е нужно да се следи кръвното налягане, да се коригира терапията, ако има нужда и да се внимава за другите рискови фактори като високия холестерол например.

 

- Сърдечносъдовите заболявания остават бич за съвремието ни. Подмладяват ли се те?


Има такава тенденция. Напрегнатият начин на живот - това все по-забързано състезание, дава своите негативни отражения. Човек дава здравето си в името на кариерата или пък си поставя някакви високи финансови цели. И факт е, че младите хора, които са болезнено амбициозни са по-застрашени. Естествено, при част от тях има и наследствена обремененост.


Най-често хипертонията се случва при активните млади хора. Като има значение и какво спортуват – фитнесът, с тежести и екстремни натоварвания, е рисков фактор за развитие на хипертония, докато плуването, тичането са далеч по-безопасни и щадящи сърцето. Наблюдават се нерядко и ритъмни нарушения, отново резултат от ежедневния стрес и забързан начин на живот.

 

- Първите доказани случаи на грип у нас вече са факт. С какво е опасен той за сърцето?


Истинският грип, а не обичайните респираторни вируси, които ни атакуват още от есента, е изключително сериозно и опасно заболяване. Най-често дава усложнения на белия дроб, но може да доведе и до миокардит – възпаление на мускула на сърцето, с развитието на сърдечна недостатъчност и дори до летален изход.


Много често обаче наричаме грип много други вирусни инфекции, които най-често протичат по-леко. Някои от тях са по-кардиотропни – като коксаки Б например, и също могат да предизвикат миокардит.


Затова хронично болните пациенти е добре да се имунизират – хората със сърдечна недостатъчност, или друго заболяване на сърдечно съдовата система. При тях подобна инфекция е много по-опасна. Както и по-често боледуващите хора, чиято имунна система е изтощена.


За останалите, които нямат тежки придружаващи заболявания или не боледуват често, не мисля, че е задължително да си поставят противогрипна ваксина.

 

- По отношение на сърдечносъдовите заболявания, получава ли българският пациент адекватна и модерна грижа?


Да. Разбира се, винаги може да се каже, че в друга държава например, грижата е по-добра, но в над 90% от случаите у нас се прави всичко това, което се прави и по света. И то на много добро ниво, особено в областта на кардиологията, инвазивната кардиология, кардиохирургията, детската кардиология и др.


Така че нивото на здравеопазването ни, противно на това, което според мен умишлено се внушава на хората, е доста добро. Обществото трябва да знае, че българското здравеопазване, бидейки толкова достъпно, успява с немного средства, да осигури едно високо качество. Няма здравна система, която да е съвършена и държава, в която всички да са доволни.

 

- На прага сме на новата 2020 г. медицинското съсловие преживя трудна година – конфликтите между лекари и пациенти, както и между лекари и здравни специалисти не стихват. Какво си пожелавате?


Обществото трябва да бъде единно. Това не означава, че всички трябва да са съгласни, но всеки трябва да е наясно с основните ценности. И най-важното е да не бъдат въвличани в ненужно създадени конфликти, защото те на никого не помагат.


Нито конфликтът пациент – лекар помага, нито конфликтите вътре в съсловието. Поставянето на клин между пациент и лекар или медицинска сестра е изключително вредно за всички. И най-честно е с користни подбуди.


Изключително ми е неприятна и атаката, която се води и срещу интервенционалната кардиология. През последните десетилетия именно това е сферата, която отбеляза изключителен ръст у нас, с постижения на световно ниво. Благодарение на инвазивната кардиология днес българите могат да живеят по-спокойно. Помня времето, когато смъртността от миокарден инфаркт беше над 15%. Тогава, когато човек попаднеше в болницата с такава диагноза, вероятността да загине беше 1 към 7, сега смъртността е под 5%. Наред с новите медикаменти, които са изключително важни, ранното „отваряне“, отпушване на артерията с нашите методи – катетри, водачи, балони, стентове, е от основно значение. Нека е ясно, че това е съвременният метод за лечение на тази болест.


Катетърните интервенции имат редица уникални особености. Когато работим, обикновено пациентът е в съзнание, той вижда и чува, може да реагира през цялото време. Оперираме много малки съдове около 2-4 мм. При това под рентгенов контрол. Малко са специалностите, които да имат толкова много рентгеново облъчване. Това е прецизен, отговорен и в някаква степен опасен за работещия екип труд. Нека се се знае от обществото. И да се цени.