Проф. Владимир Пилософ e завършил медицина във ВМИ – София. Има над 30 годишен стаж в Националната кардиологична болница: последователно като асистент, главен асистент, доцент, заместник-директор на болница. От 2012 г. е професор по кардиология и изпълнителен директор на Националната кардиологична болница.

Има специализации в областта на интензивното лечение в педиатрията (в болницата “St Vincent de Paul”в Париж) и детска ревмакардиология. Придобити специалности по детски болести, детска ревмокардиология, и социална медицина и здравен мениджмънт. Бил е стипендиант на фондация “Alexander von Humboldt“ със специализация в Германския сърдечен център – Мюнхен, върху следоперативното интензивно лечение при деца със сърдечни заболявания. Има завършени курсове по Педагогика на висшето медицинско образование, здравен мениджмънт и управление на човешките ресурси в болничните заведения.  

Проф. Пилософ има над 200 научни публикации и участия в конгреси. Член е на Европейската асоциация по детска кардиология, Бивш председател на Дружеството на кардиолозите, понастоящем председател на Българската педиатрична асоциация.

Носител е на титлата „Медик на годината” през 2003 г. Притежател на почетен знак на Българския лекарски съюз за изключителен принос в развитието на медицината. Заслужил деятел на Българския червен кръст – 2012 г.

 

 

Първа част на интервюто




Разполага ли България с достатъчно и съвременно оборудване за лечението на деца с кардиологични проблеми? Получават ли всички деца навременна диагноза и здравна грижа?

Като цяло, смятам, че да. По отношение на децата с вродени сърдечни малформации, единствените две звена – Детска сърдечна хирургия и Детска кардиология, се намират в Националната кардиологична болница, и поемат изцяло контингента, който е необходим, за да бъде обслужен в България. Нещо повече, от 20 години насам тези две звена обслужват и деца от Македония.

Какво прави вашата болница за подобряване на лечението на кардиологичните заболявания?

Нашата болница навършва 50 години. Нейната история отразява на практика и развитието на цялата българска кардиология, сърдечна, съдова хирургия и ангиология. Огромна част от специалистите, които дори в момента работят в България, са минали и получили своята квалификация именно тук. Болницата има с какво да се гордее.

Как виждате развитието й?

Това зависи в силна степен от посоката на развитие на българското здравеопазване. Трябва по-скоро да се осъзнае необходимостта от концентрация на здравните услуги в центровете с големи възможности, а не разпръсването им по единично. Все пак аз съм оптимист за развитието на болницата. Нашата цел през следващите години е още по-добре да се приспособим към новата среда, да запазим позициите, които имаме. Дано това се случва в атмосфера на коректни взаимоотношения.

Какви инициативи предприемате за подобряване лечението на пациентите на болницата? Наскоро гостува германският кардиохирург проф. Герардус Бенинг...

Гостуването на проф. Бенинг е част от практика, която се развива от дълги години в болницата. В периода 1993 г. до 2000 г. при нас всяка година идваше проф. Мартин Елиът – световно известен  английски детски сърдечен хирург. След това идваха и други чуждестранни колеги. От няколко години при нас опит споделя и проф. Бенинг. С негова помощ ние разрешаваме действително сложни случаи. Разбира се рутинната работа се върши от лекарите в нашата болница, но тя също никак не е лесна.

Преди дни слушах интервю с гимнастика Йордан Йовчев, в което той разказва за упражнение, което е правил и било във висша сложност години наред. Днес той обясни, че сега вече не е най-трудното, а предпоследното по сложност. Така е и в медицината. Има някои неща, които изглеждат много сложни в началото, после технологията се усвоява и се превръща в добре изпълнявана работа. Появяват се много нови методики.

NEWS_MORE_BOX


По отношение на кардиологията, детската и за възрастни, в нашата болница се използват всички възможни съвременни методи за лечение, които са добре известни. Дори що се отнася до децата, до електрофизиологията, продължаваме да сме водещи в тази насока. Лабораторията по електрофизиология вече има над 25-годишна традиция. Голям тласък в нейното развитие даде световноизвестният американски електрофизиолог проф. Рудолф Ръфи.

Разкажете ни за мероприятието, което организира Националната кардиологична болница, във връзка с отбелязването на Световния ден на сърцето?

Всяка година Световният ден на сърцето се отбелязва с някакъв акцент. През 2012 г. той е свързан с превенцията на сърдечносъдови заболявания при децата, юношите и жените.

Световният ден на сърцето се отбелязва на 29 септември. На този ден тази година се организира спортен празник извън София с ученици от 134-то СОУ „Димчо Дебелянов”. Представители на Националната кардиологична болница, и по-специално на Клиниката по детска кардиология и детски болести, ще се срещнат с децата и ще разговарят с тях на тема здравословния начин на живот. С тази инициатива искаме да поставим началото на една по-дългосрочна кампания, както на Българската педиатрична асоциация, така и евентуално на Дружеството на кардиолозите в България, насочена към превенция на сърдечносъдовите заболявания сред подрастващото поколение.

Кои проблеми в здравеопазването отчитате като най-тревожни? Какви са основните предизвикателства за Националната кардиологична болница?

Тревожно е какъв ще бъде моделът на финансиране на болниците за следващата година. Методиката, по която това ще става, все още не е ясна, обсъждат се определени формули. Говори се, че ще бъде фиксирана, с определени средства и брой пациенти по различните клинични пътеки.

Ако бюджетът се разхвърля по 1000 здравни заведения, ефектът ще е един, а ако се направи само върху 100, ще е съвсем друг. Никой не може да ме убеди, че разпръсването на парите води до тяхното разумно оползотворяване. Но здравната каса какъв друг механизъм може да има при това непрекъснато отваряне на нови болници? Съобразено ли е обаче на този фон ние ще използваме ли рационално ресурса, който имаме!? Никой не поставя този въпрос. За да бъдат разумно изразходвани парите, ресурсът в дадена институция трябва да бъде възможно най-рационално използван.

Вторият голям проблем, който не е решен, е към какво ще се развива и по какъв начин финансирането на болниците. Лутаме се между клиничната пътека, която всички знаят, че не е читаво средство, и диагностично-свързаните групи (ДСГ). Споменаваше се и се казваше, че след една година те ще се въведат. Това обаче не е възможно. Практиката в развитите страни показва, че от момента, в който правителството вземе твърдото решение да се премине към ДСГ до реалното им въвеждане, минават години – 2, 3, 5 и повече. Швейцария от началото на тази година въведе диагностично-свързаните групи, като финансиране на болниците. Решението на правителството бе взето 2000 г. В Германия около 5-6 години продължи проучването коя формула е най-добра за тяхната здравна система.

Появява се въпросът всички разходи ли в болницата ще ги слагаме върху себестойността на лечението – поддръжка, апаратура, ако това е учебно заведение кой дава тези средства?

В момента парите, които се дават от Касата, фактически ги ползваме за всичко останало, да поддържаме инфраструктурата, евентуално да купуваме апаратура и т. н.

Трябва да има много сериозен разговор в тази насока.