Проф. д-р Николай Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" от 2011 г. От началото на същата година е избран за Национален консултант по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. От януари 2012 е избран за наблюдател на борда на Европейски мозъчен съвет (European Brain Council) –  координираща неправителствена организация, която работи в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи по проблемите на заболяванията на мозъка.
Завършва медицина в Медицинска академия - гр. София. Една година от следването му е в университета Рене Декар, Париж, Франция.
Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ "Царица Йоанна". В Клиниката по неврохирургия на болница "Пирогов" е от 1997 година. От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От март тази година е избран за професор на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов".
Има специализации във Франция, Белгия, Германия. Преминал е през множество квалификационни международни курсове в областта на невроонкологията, съдовата и гръбначната неврохирургия.

 

 

 - Проф. Габровски, често заболяване ли са мозъчните тумори?

Мозъчните тумори са относително редки. Дори и най-честите, злокачествените мозъчни глиоми, са с относително ниска честота, спрямо другите заболявания. Големият проблем е, че обикновено засягат хора, които са в активна възраст, 40-, 50-, 60-годишни. При тях най-често има тежки последици, както в личен план, така и в социален.



Мозъчните тумори са свързани с инвалидизиране и, за съжаление, с изолиране на тези пациенти от активния пълноценен и обществен живот. Така че, отговорът ми по-скоро е: не, не са толкова чести, но са доста значими като проблем.

 - Какви видове мозъчните тумори има и кои подлежат на оперативно лечение?

В това понятие влиза изключително многообразие от тумори. Има класификация на Световната здравна организация, която ги разделя на типове и групи, които са огромен брой. Основното разделение може да бъде на доброкачествени и злокачествени, което, разбира се, е малко условно, но така се разделят обикновено. Делят се също така и на първични и вторични - т. е. такива, които възникват в мозъка и такива, които идват от някъде другаде от организма, тоест са метастатични.

На практика, най-често се срещат няколко вида тумори. От една страна, това са метастатичните тумори. Когато някакъв тумор се развие на друго място в тялото има риск част от тези клетки да се пренесат по кръвен път в мозъка и така да се образува метастатично огнище. При туморите, които се развиват в самия мозък, най-често се срещат два вида – това са глиомите, които са злокачествени тумори, и менингиомите, които са доброкачествени.

Менингиомите са много разпространени. Те се развиват от мозъчните обвивки, засягат малко по-често жени и като цяло стоят извън мозъка, което в повечето случаи позволява да се постигне едно пълно премахване с една добра перспектива. Тъй като могат да бъдат деликатни участъци от мозъка, това понякога е трудно - трябва да се преценява за всеки индивидуален случай.

По отношение на злокачествените тумори, те се развиват най-често около 40-, 50-, 60-годишна възраст и като цяло са доста агресивни с много бърз ход на развитие. При тях вече има доста съвременни средства, които ни позволяват да махнем възможно най-голяма част от тумора, с доказан благоприятен ефект върху пациентите, а впоследствие обикновено се прилагат и допълнителни методи като лъчетерапия и химиотерапия.

Най-голямо значение има къде точно е локализиран туморът. Има зони в мозъка, които позволяват да сме по-агресивни и да махнем по-спокойно голяма част от тумора, видимо да махнем всичко. Докато има и области, които са функционално много важни, в които подобно поведение е невъзможно, тъй като би довело до тежко инвалидизиране. Всъщност, ние винаги търсим този деликатен баланс между това да бъдем максимално радикални и да махнем възможно най-голяма част от тумора, от една страна, и пациентът след това да има едно добро качество на живот, от друга.

 - Какви са причините за възникването на мозъчните тумори?

Няма някакви доказани фактори, които да предизвикват повечето тумори.

 - Кои са съвременните методи за оперативно лечение на мозъчните тумори?

Много са. Реално в неврохирургията голяма част от методите, които са въвеждани през последните десетилетия засягат в една или друга степен лечението на мозъчните тумори и най-вече на злокачествените мозъчни тумори – малигнените глиоми.

Разбира се, на първо място е въвеждането на операционния микроскоп и микрохирургията, което вече е задължително за всяка реномирана клиника. На практика операцията се извършва при много голямо оптично увеличение и със специален инструментариум, които позволява изключителна прецизност.

Друг метод, който се използва е интраоперативният ултразвук. Това е един метод, с който контролираме до каква степен туморът навлиза в тъканите. Можем да планираме траекторията, по която да преминем, както и можем да контролираме каква част от тумора е премахната.

Това, което е много интересно и вече прилагаме от повече пет години при нас, са т. нар. „будни краниотомии“. Това са операциите, при които туморът е разположен в близост до много важни зони в мозъка и единственият начин да предпазим тези зони е като по време на операцията събудим болния и влизаме в контакт с него. Премахвайки тумора, ние периодично проверяваме, разговаряйки с него, дали не увреждаме някои части на мозъка, които са функционално важни. Имаме много добри резултати. На практика, с този метод успяваме да премахнем тумори, които до този момент не сме могли да отстраняваме, без много голям риск от тежко инвалидизиране на пациентите.

NEWS_MORE_BOX


Един съвременен метод, който се прилага от пет години в клиниката по неврохирургия на „Пирогов“ е методът за оцветяване на туморите – интероперативната флуоресценция. Методът се състои в следното: пациентите поглъщат едно определено вещество преди операцията. Когато стигне до тумора, това вещество се метаболизира и осветено със специална светлина започва да свети по време на операцията.

Благодарение на флуоресценцията много прецизно можем да установим дали има остатък от туморен процес или не. Когато използваме обикновена, бяла светлина, понякога, въпреки голямото увеличение на оперативния микроскоп, не е възможно ясно да се разграничат туморните от здравите тъкани. Чрез флуоресценцията този проблем се преодолява и можем да сме много по-прецизни.

Тези съвременни методи дават големи възможности. Когато всички те могат да бъдат прилагани, както в клиниката по неврохирургия в "Пирогов", може да се избере най-подходящият начин на лечение за конкретен случай.

Допълнителна новост за нас е, че при работата си, ние, неврохирурзите,  вече имаме утвърдено сътрудничество с колеги, които са генетици, молекулярни биолози и др. С тяхна помощ се провеждат допълнителни изследвания на туморните тъкани и получаваме много по-прецизна диагноза и прогноза за самия пациент. С тези методи – генетични, молекулярно-биологични, се намират генетични и друг тип фактори, които ни дават информация относно степента на агресивност на тумора и, съответно, може с много по-голяма прецизност да се подбере най-подходящата терапия за конкретния пациент и да се даде яснота за това колко бързо ще прогресира даденото заболяване. В съвременната медицина това се нарича персонализиране на лечението и е най-перспективният подход.

През последните години част от нашите изследвания, нашите резултати, които са свързани именно с прогнозата за живот при този тип пациенти,  намериха място в елитни европейски списания. Това ни дава самочувствие, че трудът ни е оценен на най-високо медицинско и научно ниво.