Проф. д-р Георги Христов, д.м. завършва медицина в МУ-София през 1987 г. Има три специалности - „Вътрешни болести“, „Алергология и клинична имунология” и „Икономика на здравеопазването“. През 2005 г. придобива степен магистър по “Обществено здраве и здравен мениджмънт” в МУ-София. 
 
Проф. Христов е член в Национално сдружение за здравна политика и мениджмънт, Българско дружество по алергология, Европейска академия по алергология и клинична имунология, Европейската асоциация по обществено здраве.
 
Проф. д-р Георги Христов е завеждащ сектор „Алергология“ в Токуда Болница София. Той е професор, ръководител на катедра „Оценка на здравните технологии“, ФОЗ, МУ – София.
 
 
- Алергиите към ухапвания от насекоми могат ли да се причислят към тази група на алергиите, характерни за топлото полугодие?
 
Да, дотолкова, доколкото насекомите са широко разпространени в този отрязък от време. Макар че строго погледнато тях не ги разглеждаме като сезонни, в по-широк план, да, би могло да се разсъждава така. 
 
Основните насекоми, които предизвикват „алергични“ реакции, са т. нар. „ципокрили насекоми“ – пчели, оси, стършели. В България и в света основно са разработени средства за изследване на чувствителност към оси и пчели. В търговски форми не са разработени тестове за изследване на чувствителност към стършелите и другите разновидности. Причината за това е, че големият брой хора са чувствителни към пчели и оси, а не толкова към останалите насекоми
 
Различните видове мухи и комари по-скоро дават токсични, отколкото алергични реакции. Трябва да се прави разлика между токсичната и алергичната реакция, както и между месната и общата алергична реакция
 
Месната алергична реакция трудно се различава от токсичната, защото е около мястото на ужилването. Общата алергична реакция, или системна, както я наричаме, е животозастрашаваща, защото ужилването може да е на ръката, крака или друга част на тялото, а ефектът да бъде върху горната част на дихателната система, сърдечносъдовата или нервната система с развитие на тежки реакции. Това са животозастрашаващи състояния.
NEWS_MORE_BOX
 
Важно е на първо място да се установи кое е насекомото, предизвикало подобно изживяване – дали това е оса или пчела. Някои хора могат да разпознаят различните насекоми, но някои не могат. Най-лесният начин да се разбере е като следим дали насекомото оставя жило или не. Осата не оставя жило и, ако не се убие, отлита, докато пчелата оставя жилото си и след това умира. Това е основното различие. 
 
Второто нещо, което трябва да се отчете, е дали реакцията е само месна или е обща. Когато имаме само месна реакция, трябва да се обърне внимание на нейната сила. До 2 – 3 см зачервяване и оток около мястото на ужилването приемаме за слаба реакция. Ако обаче се обхване целият крайник или 10, 15, 20 см около мястото на ужилването, вече говорим за силна или тежка месна реакция. 
 
Във всички случаи, ако не знаете как да реагирате при ужилване, е добре да се потърси лекарска помощ в специализиран кабинет. По-добре излишно да се отиде и да се остане известно време за наблюдение, отколкото да се преживее развитие на тежка системна реакция.