Проф. д-р Емил Паскалев, дмн, притежава две специалности, по вътрешни болести и нефрология. Интересите му към нефрологията, хемодиализното лечение, хроничните и редките бъбречни заболявания и трансплантации датира от началото на медицинската му практика. Работил е в Центъра по хемодиализира на гр. Червен бряг преди да бъде избран в конкурс на УМБАЛ „Александровка“ като асистент в Клиничния център по диализа. За шест години в Центъра израства бързо до поста главен асистент. От 1999 г. досега е част от екипа на Клиниката по нефрология и трансплантация в университетската болница като през 2004 г. става доцент, през 2009 г. доктор на медицинските науки и през 2012 г. – професор. От същата година е началник на Клиниката, както и ръководител на Катедрата по нефрология на Медицинския университет в София и председател на Българското нефрологично дружество.
Специализирал е в областта на бъбречните трансплантации и нефрологията в Испания, Франция и Германия.
Член е на Българското нефрологично дружество, EDTA-ERA, ISN, ISOT, ESOT.

 

- Какви промени настъпиха за лекарите и пациентите в ръководената от Вас клиника след въвеждането на извънредни мерки във връзка с Covid-19 епидемията? 


 

Настоящата ситуация с възникналата пандемия, причинена от вируса COVID-19 налага изясняването на различни аспекти на този съвсем нов здравен проблем при бъбречно болни пациенти, което за нефрологията, както и за другите специалности е ново предизвикателство. COVID-19 инфекцията може да доведе до бъбречни усложнения при много от засегнатите пациенти - поява на кръв в урината при 25%, поява на белтък в урината при 25%, нарушаване на бъбречната функция при 15% и др.


Българско дружество по нефрология (БДН) изработи основни  принципи на клинично поведение върху основните групи бъбречно болни пациенти в условията на пандемия, причинена от вируса SARS-CoV-2, като се базира на данните от специализираната литература до този момент.


Основните групи бъбречно болни пациенти са: пациенти на диализно лечение - хемодиализа и перитонеална диализа; бъбречнотрансплантирани пациенти; пациенти с налично бъбречно заболяване вкл. с нарушена бъбречна функция.


Целта е максимално предпазване от зараза с инфекцията на тези пациенти. Това доведе до промяна и спазване на общоприетите за страната мерки на фона, на които трябваше да се определят и спазват спиецифични правила за бъбречно болните пациенти. Това включва редуциране на хоспитализациите до минимум, т.е. само неотложни спешни случаи и насочване а усилията за стриктно амбулаторно поведение и грижа за тези пациенти. Контактите се осъществяват онлайн и телефонно на база данни за състоянието от самите пациенти и от изследвания, проведени на място. Целта е достатъчна изолация срещу инфекцията и контрол на актуалното състояние на пациента.


Тези промени и тяхната цел са постигнати до този момент в максимална степен - само при единични пациенти на диализно лечение е установена инфекцията.

 

- Има ли специфични указания, които трябва да спазват пациентите на Клиниката по нефрология и транплантации в условя на епидемия?

 

Да, има. Както споменах те бяха бързо направени от експертна група на Българското дружество по нефрология и официално оповестени на сайта на дружеството, по мейлите на всички нефролози и в официалния документ на Медицинския специализиран съвет към Националния щаб.

 

- При Вас се лекуват и проследяват пациенти на хемодиализа, трансплантирани пациенти, както и такива с рядката болест на Фабри, какво трябва да се предприеме за пациентите в терминален стадий на бъбречно заболяване и трансплантация? 

 

Това са различни и много специфични групи, поради което мерките са различни и специфични за всяка група. С цел ограничаване на инфекцията и ранно откриване на инфектираните пациенти на диализно лечение е препоръчително да се действа в две направления: здравен екип и пациенти.

При здравния екип целта е да се информира той така, че да не подценява риска от инфекция като се има предвид, че пациентите на диализно лечение могат да имат дискретни прояви. Профилактиката има множество цели:

  • Избягване на разпространението на инфекцията от пациент на пациент; 
  • Предотвратяване на предаването на инфекцията на персонала; 
  • Избягване на срив на здравните услуги, който би се получил, ако има голям брой здравни специалисти, които са инфектирани или под карантина.

Заразяването на здравните специалисти е основен проблем, затова те трябва да използват лични предпазни средства (ЛПС) и да прилагат стандартни предпазни мерки за контакт вкл. защита на очите.


При пациенти на диализно лечение целта е навременното идентифициране на заразени пациенти така, че да могат да бъдат изолирани, имайки предвид, че клиничните прояви могат да бъдат дискретни и нетипични (общо неразположение, умора, висока температура и грипоподобни прояви), поне в ранните стадии на заболяването. Бързата диагноза е защита за цялата структура за диализно лечение. Системното използване на ЛПС и дезинфекционни процедури са задължителни и помагат за намаляване на предаването и ограничаване на стреса.

 

Това трябва да се осъществява при транспортирането им, в чакалните преди и след диализната процедура, по време на диализната процедура, рязко намаляване на контакти с други хора, освен най-близките им хора. Диализните пациенти са с широка коморбидност, което ги прави с изключително висок риск.
 
- Какво е различното при тези обстоятелства за пациентите с хронични заболявания, които се проследяват при вас – например за пациентите с болест на Фабри?

 

Пациентите с болест на Фабри имат многоорганно засягане, което ги прави с много висок риск по отношение коморбидност и смъртност. За тях важат в най-голяма степен мерките за изолация и лични предпазни средства за недопускане на инфекцията, която при тях логично се очаква да е по-тежка като протичане и изход.

 

- Има ли опасност тези пациенти да останат без лечение за определен период? За да се избегнат възможните рискове, удачно ли е, там където условията го позволяват, терапията да се провежда в дома на пациента?

 

Няма такава опасност. Пациентите могат да използват автоматичното удължаване на шестмесечния протокол при ситуация, при която той изтича. Клиниката, в която се наблюдават тези пациенти, може да ги приеме и да се направи нов протокол, което става за максимално кратко време. Новият протокол може да се подготви и на база необходими изследвания, които пациентите могат да направят по местоживеене т.е. без пролежаване в клиниката. С цел намаляване на рискове от инфектиране пациентите могат да получат инфузията на място, т.е. вкъщи. Това се осъществява от наличен обучен медицински персонал. В тези случаи се използва и облекчаване на терапевтичния режим с по-кратки по продължителност инфузии, намаляващи рисковете от контактност. 

 

- Трябва ли пациентите с болест на Фабри да продължат с обичайния си режим на лечение на заболяването, както при останалите хронични заболявания? 

 

Пациентите с болест на Фабри не трябва да прекратяват лечението си по време на епидемията. Ако това се случи може да се влоши тяхното състояние и да доведе до допълнителни усложнения на засегнатите органи и техните функции - бъбреци, централна нервна система, сърце, крайници и др. Тези усложнения може да са крайно неблагоприятни.