Проф. д-р Николай Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" от 2011 г. От началото на същата година е избран за Национален консултант по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. От януари 2012 г.  е наблюдател на борда на Европейски мозъчен съвет (European Brain Council) – координираща неправителствена организация, която работи в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи по проблемите на заболяванията на мозъка.

 

Завършва медицина в Медицинска академия - гр. София. Една година от следването му е в университета Рене Декар, Париж, Франция.


Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ "Царица Йоанна". В Клиниката по неврохирургия на болница "Пирогов" е от 1997 г. От 2006 г. е завеждащ на отделението по невроонкология. От март тази година е избран за професор на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов".

 

Има специализации във Франция, Белгия, Германия. Преминал е през множество квалификационни международни курсове в областта на невроонкологията, съдовата и гръбначната неврохирургия.

 

По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември проф. д-р Габровски изнесе лекция на тема „Неврохирургията в България - възможности и предизвикателства“.

 

 

Основната цел на нас като специалисти по неврохирургия е да се повиши обществената информираност по отношение на заболяванията на мозъка, тъй като те са твърде важни за финансирането и вниманието, които получават, да се обмени опит, който ще позволи по-добро лечение за пациентите и да се предприемат нови крачки по пътя на интеграцията на хората с такива здравословни проблеми така, че болестта им да не е вече стигма.

 

Най-големият проблем е, че у нас има неравнопоставеност между значимостта на мозъчните заболявания и реалното финансиране, което се осигурява за лечението им.

 

От началото на 2014 г. досега за заболявания, свързани с мозъка, в Европа са изразходвани 700 млрд. евро. До края на годината ще бъдат около 800 млрд. евро Тук са включени не само разходите за пряко лечение на пациентите, но и тяхното нататъшно обгрижване. И не е включена т. нар. социална цена за семействата им. Тя не може да се остойности.

 

Необходимо е държавата да се насочи към две основни посоки - инвестиране в нови технологии за лечение и отделно инвестиране в научни разработки във фундаментална наука.

 

По отношение на инвестирането във високи технологии в България вече има звена, центрове, болници, клиники, оборудвани на добро европейско ниво. За съжаление обаче още липсва интегритет - т. е. центрове, в които заболяванията да бъдат лекувани комплексно. Не само отделни добре оборудвани звена, а добре оборудвани комплексно допълващи се клиники.

 

Друг е въпросът с инвестициите във фундаментални изследвания. Повечето източници на финансиране, достъпни през последните години, бяха блокирани заради скандалите във фонда Научни изследвания. Направиха се много стъпки в обединяването на клиничен опит и фундаментална наука - това е пътят към бъдещи открития и към по-добро лечение на пациентите с мозъчни заболявания.

 

Друго съществено предизвикателство пред специалистите в тази област е високата продължителност на подготовката и специализацията за лекарската професия, както и множеството разходи, с които те са свързани.

 

Не е тайна, че медиците носят много висока отговорност пред пациента, семейството му и цялото общество, а в същото време, в условия на ограничени доходи, те трябва непрекъснато да се противопоставят на обществения натиск, покривайки завишените очаквания на хората.

 

Но страната ни се нуждае и от отделна национална стратегия за заболяванията, свързани с мозъка. Проблемът със заболяванията, свързани с мозъка, е изключително мащабен, изключително скъп и въпреки големите усилия - изключително подценен. Не се прави достатъчно за проучване на тези заболявания и за пациентите.

 

Управляващите трябва да предприемат и други спешни реформи в сферата на здравеопазването, като тези, свързани с мозъчните заболявания, изискват да се създадат „строук центрове“ за грижа на пациентите, Националната здравноосигурителна каса да реимбурсира импланти за гръбначни операции и стабилизации, медицински изделия за краниална хирургия и за ендоваскуларно лечение на мозъчносъдовите заболявания, устройствата за дълбока мозъчна стимулация и епилепсия, а правителството да пренасочва повече средства за фундаменталните научни изследвания, които могат да променят живота ни.

NEWS_MORE_BOX

 

Третият проблем у нас е, че обществото още не е достатъчно толерантно към тези хора и те се чувстват изолирани. Безспорно има едни пробойни, едни дупки, които трябва да бъдат запълнени.

 

Те са свързани както с драстичното недофинансиране на някои пътеки, така и с липсата на заплащане на медицински изделия, които ни служат по времето на операции или други манипулации. Частично или никакво финансиране за някои медицински изделия, свързани с гръбначната хирургия - това са неща, които трябва да бъдат променени.

 

Добра новина за нашите пациенти е все по-широко навлизащият нов, минимално инвазивен, ендоваскуларен метод на лечение на мозъчни аневризми.

 

Предимството на ендоваскуларните методи се дължи на минимално инвазивния им характер - по кръвен път се въвежда титаниева "откачаща се спирала", посредством която аневризмата се запълва и се отстранява от кръвообращението.

 

Това се прави без разрези и с по-малък риск от травми на мозъчните тъкани в сравнение с традиционния хирургичен начин. Това прави ендоваскуларния метод по-малко травматичен за пациента и възстановяването понякога е възможно само за 1-2 дни. Все по-фини методи навлизат и в лечението на гръбначните заболявания и лечението на мозъчните тумори, при които локализацията на злокачествените клетки става много по-лесно, което позволява интервенцията да бъде максимално успешна.

 

Все по-често прилагаме и един по-необичаен метод пациенти да бъдат събуждани по време на операция за отстраняване на тумор от мозъка.

Техниката се нарича будна краниотомия или будна операция. Това са интервенции, при които болният по време на самата операция се събужда и се влиза в контакт с него и той трябва да изпълнява определени неща.

 

Ако например работим в близост до зоната, която отговаря за говора, можем да събудим пациента и да проверим дали, доближавайки определени зони от мозъка, неговият говор ще се наруши. По този начин разбираме докъде трябва да спрем.

 

През цялото време пациентът е напълно обезболен и не усеща дискомфорт. Лекарите го връщат към съзнание и започват да контактуват с него за кратко, след което отново го приспиват. Имаме пациенти, които изобщо нямат спомен за това, а други, които си спомнят, не споделят да са изпитали болка. Според него засега резултатите са много добри. Този вид операция изисква изключително високо ниво на синхрон между хирургическия и анестезиологичния екип, както и високо ниво на контрол над чувствителността на пациента.

 

Около 2 милиона българи страдат от мозъчни заболявания. В повечето случаи те се отключват при хора с диабет и сърдечни проблеми. Отделно всяка година повече от 13 хил. българи претърпяват инцидент, вследствие на който получават инсулт, кръвоизливи и други проблеми, свързани с мозъка.

 

В последните години у нас се увеличават и хората с депресия, тревожни състояния и други ментални проблеми. С такива са около 50% от българските граждани.

 

Трябва да се има предвид, че дори едно леко главоболие може да бъде признак на обикновена настинка, но в някои случаи може да бъде признак на започващ по-сериозен процес.

 

Затова съветвам хората да имат добър контакт с лекарите си и при необходимост да търсят помощ. Много от пациентите чакат последния момент и избягват да отидат на лекар, но това е свързано с един нормален страх, който всеки от нас има от физическата болка, от дискомфорта. Не трябва да се забравя обаче, че съвременната медицина може да бъде изключително полезна в много случаи особено, когато заболяването бъде установено на време.