Проф. д-р Мария Балабанова, дм, завършва медицина в МУ - София. През 1983 г. придобива научна степен доктор по медицина, през 1987 г. - специалност по дерматология и венерология, през 2004 г. е избрана за доцент. Специализира дерматопатология, имунохистохимия в Англия, САЩ и Швейцария (1989 г.,1998 г., 2003 г.).


Тя е член на Българското дерматологично дружество, почетен член на Сръбското дерматологично дружество, член на Европейската академия по дерматология , IDP (Международно общество на дружествата по дерматопатология), член на Българския лекарски съюз. 


Проф. д-р Балабанова има редица научни публикации и участия в български и  международни конгреси, конференции и други инициативи. Носител е на наградата „Богомил Берон” за научни постижения. Основни научни направления, в които работи - клинична дерматология, дерматопатология на възпалителни дерматози и доброкачествени и злокачествени кожни заболявания. Началник е на отделението по дерматохистопатология и имунохистохимия на Клиника по кожни и венерически болести в университетска болница „Александровска“.



Пред Puls.bg тя припомня златните правила за защита на кожата в слънчевите дни, говори за нарастващото значение на витамин D за тялото, за нуждата от спазване на правила при най-малките по време на морската ваканция и не на последно място в какви случаи е абсолютно задължително да се потърси кожен специалист.

 

- Проф. Балабанова, как да подготвим кожата си за летни месеци? Изобщо нужна ли е предварителна подготовка или нанасянето на продукт с добър слънцезащитен фактор е достатъчно усилие.


Фотозащитата вече е целогодишна. И не само сезоните се промениха, а и стереотипът на хората е много по-различен. Вече не се чака лятото за море, а целогодишно се пътува към екзотични плажове и дестинации. Затова ние, дерматолозите, също променяме нашето отношение, поведение и протоколите си за предпазване на кожата.


Когато говорим за добра слънчева защита, най-важен е типът кожа – ако човек е със светла кожа, няма много защитни механизми и трябва да удвои защитата. Пигментираните и с по-тъмна кожа хора, са сравнително по-защитени от слънчевите лъчи, но също трябва да прилагат фотопротекция. При тях проблемът е свързан със синтеза на витамин D – те приемат по-малко слънце, заради меланина – най-сериозният, естествен защитен слой на кожата от вредните слънчеви лъчи, и така по-трудно произвеждат витамин D.


Нужно е повече внимание и при наличието на фотодерматози – от най-леките, когато човек споделя, че щом отиде на морския бряг още с първото излагане на слънце, се обрива, до най-тежките, като соларна уртикария, лупус и др. Важна група са и онкоболните пациенти, заради имуносупресивното действие на слънцето. Доказано е, че слънчевите лъчи подтискат не само имунитета на кожата, но и общия имунитет. 


Трябва да е ясно, че всички образувания по кожата са резултат от начина на живот – излагане на слънце, работа или спортуване на открито, и не на последно място генетичната предопределеност. От ултравиолетовите лъчи (А, В и С) – С са най-късите и не достигат до земната повърхност. Най-вредни са В лъчите – озоновият слой филтрира 90% от тях, но 10% стигат до нас, докато А лъчите, които са най-дългите и проникват през всякакви повърхности – стъкло, дрехи и др., са отговорни за стареенето на кожата и образуването на различни кожни тумори. Така кожата се променя с годините и хората установяват новообразувания, които наричат „старчески “, но те са всъщност  резултат от продължително излагане на слънце през годините.

 

- Факт е, че промените в климата са динамични. Заговори се, че трябва да се пазим дори от инфрачервените лъчи?


Установено е, че причина за поява на петна по откритите части на тялото, са както ултравиолетовите лъчи така и инфрачервените - лъчите от видимия спектър и тези  от изкуствени светлинни източници. Всички те стимулират производството на меланин, така, че предпазването на кожата става все по-трудна задача.


От друга страна обаче, слънцето е жизнено важно за синтеза на витамин D – не само като превенция при рахит, остеопороза и всички останали костни проблеми при възрастните хора, но и за много други заболявания, включително и за онкологичните.


Счита се, че витамин D е вид протектор срещу рака на дебелото черво, на гърдата, яйчниците и др. След редица проучвания се доказа, че е изключително важно човек да изследва нивото си на витамин D в организма и ако то е ниско се налагат редица мерки за повишаването му. Много преди научните открития и независимо от модните тенденции, хората са открили насладата от излагането на слънце и ползата му за здравината на ставите и костите. Тъй като основното депо на витамин D е кожата, за набавянето му се препоръчва в обедно време, когато слънчевите лъчи са вертикални, лицето, ръцете или друга открита зона от тялото, да се излага на слънце за 15-20 минути без фотозащита. Ако все пак нивото на витамин D не се нормализира, се налага включване на добавки.

 

- Вредно слънце и набавяне на витамин D – постижим ли е балансът?


Най-вредните – В лъчите, които променят ДНК на клетките, идват до нас като енергия (фотони) и достигайки кожната повърхност се превръщат в много малко количество топлина. Тя е поносима и безвредна, но когато се прекали и топлината е в повече, се отделят свободни радикали, които водят до увреждания. След натрупване на такива промени се стига до образуване на кожните тумори.


Но точно В лъчите са тези, които подпомагат и синтеза на витамин D. Лятото го трупаме, а зимата го изразходваме, затова е важно колко време сме били на слънце. Краткотрайното излагане на слънце, например за един дълъг уикенд не достатъчно и е неефикасно по отношение синтезата на витамин D. От друга страна късите престои на море, поради интензивното излагане почти до изгаряне на слънце, са рискови за формирането на кожни тумори.


В научните среди съществува спор и за това дали слънцезащитните кремове не блокират синтеза на витамин D – има различни школи „за“ и „против“, но най-важен е баланса. Трябва да има и предпазване, но и да осигурим нужното количество слънце на организма.


В същото време тялото ни не е съвсем беззащитно – то има свои начини за протекция. Първо се увеличава меланинът - натрупва се в клетката като предпазен слой и създава естествен защитен фактор. При по-белите хора обаче тази защита е недостатъчна, поради слабата продукция на пигмент и настъпва директно зачервяване. Тогава пък се включват други естествени защити на тялото – клетки, които изчистват вредните свободни радикали. Една от тях е задебеляването на кожата – след морската отпуска обикновено кожата е по-гладка, като този естетичен ефект всъщност предпазва клетките в базалния слой (зоната където се формират туморите).


В един момент обаче – при имунен или психически срив, защитните механизми отпадат един по един. По-младите хора имат по добър имунитет и по-добра възможност за защита, докато при възрастните по-лесно се изчерпват защитните ресурси. Известно е, че при тежък психически срив имунният отговор е по-слаб и заболяванията - включително онкологичните, протичат по-тежко.

 

- Споменахте, че UVА лъчите са виновни за стареенето на кожата. Какъв е съветът Ви към дамите, които искат да забавят процеса?


Доказано е, че  UVА лъчите „прескачат“ епидермиса, влизат в дермата и увреждат колагенните и еластичните влакна. Буквално ги накъсват - като патолог, много често виждам под микроскопа фрагментирани влакна, което е знак, че мястото е хронично излагано на слънце. Така кожата става по-нееластична, отпусната и е факт, че хората които по-рядко се излагат на слънце, имат по-здрава и жизнена кожа. Хубавият тен си има цена.

 

- И при солариумите ли е така – с годините и тази мода беше заклеймена като вредна?


Вредна е, ако се прекалява. В солариумите се прилагат UV А лъчи и когато говорим за подготовка преди същинската лятна ваканция, могат да се направят няколко процедури. Изискването е  уредите да са нови, висококачествени, калибрирани, да отговарят на всички стандарти и да има висок контрол. Не е добре ако след море продължим със солариума и през зимата. Получава  се целогодишно излагане, което е доста увреждащо. Но не е лошо човек да си направи няколко процедури преди почивката – при много хора се случва да не могат да понесат внезапното, силно, лятно слънце и получават обриви (фотодерматит). Подготовката е чрез определени  медикаменти и солариум, но задължително след консултация с дерматолог.
 

Очаквайте втора част на интервюто с проф. Мария Балабанова.