Проф. д-р Мария Балабанова, дм, завършва медицина в МУ - София. През 1983 г. придобива научна степен доктор по медицина, през 1987 г. - специалност по дерматология и венерология, през 2004 г. е избрана за доцент. Специализира дерматопатология, имунохистохимия в Англия, САЩ и Швейцария (1989 г.,1998 г., 2003 г.).


Тя е член на Българското дерматологично дружество, почетен член на Сръбското дерматологично дружество, член на Европейската академия по дерматология , IDP (Международно общество на дружествата по дерматопатология), член на Българския лекарски съюз. 


Проф. д-р Балабанова има редица научни публикации и участия в български и  международни конгреси, конференции и други инициативи. Носител е на наградата „Богомил Берон” за научни постижения. Основни научни направления, в които работи - клинична дерматология, дерматопатология на възпалителни дерматози и доброкачествени и злокачествени кожни заболявания. Началник е на отделението по дерматохистопатология и имунохистохимия на Клиника по кожни и венерически болести в университетска болница „Александровска“.



Пред Puls.bg тя припомня златните правила за защита на кожата в слънчевите дни, говори за нарастващото значение на витамин D за тялото, за нуждата от спазване на правила при най-малките по време на морската ваканция и не на последно място в какви случаи е абсолютно задължително да се потърси кожен специалист.

 

(Към първата част на интервюто с проф. д-р Мария Балабанова)

 

- Проф. Балабанова, от страх или незнание хората често избират най-високия фактор слънцезащита. Правилен подход ли е това? 


Индустрията произвежда кремове, които имат фотозащита, като с годините се изработиха срещу UVA лъчите, срещу UVB лъчите и комбинирани. Всичко това е много добре указано и написано върху продуктите. Днес слънцето е много силно и не знаем какви атмосферни аномалии настъпват. Затова, освен фотозащитните продукти, особено важни са шапките с периферия, дрехите и очилата с UV защита. Именно дрехите са възможната алтернатива.


Наистина интересен е въпросът със степените на защита, защото много се спекулира с това кое защитава повече: 50, 30 и 15 фактор. Истината е, че ние дерматолозите,  препоръчваме 50 фактор при строго определени медицински показания, както и при  много силно слънце, във водата или пък в планината, където  лъчите са още къси. Недостатък е, че крема с фактор 50 е по-гъст и мазен, и създава естетически неудобства.


В последните години има ренесанс на кремовете с фактор 100, широко популяризиран и оспорван от лекарите в миналото. Появиха се продукти с този фактор, допълнени от ензими, премахващи увреждането на ДНК на клетките - тази комбинация е особено удачна за фотоувредена кожа, при по-светли хора с начална поява на пигментации, кератози-актинични и себорейни, както и начални кожни тумори.


Разбира се, дори и при фактор 50 най-добре е да се подновява намазването на крема или лосиона, а най-сигурно е хората да се приберат на сянка в най-тежките слънчеви часове след 11-11,30 ч. Според кривата за защита от слънцето, с която работим в практиката си, 15 фактор стига почти до 100-те процента и любопитното е, че разликата между 15-и и 50-и фактор е не повече от 3-4 %. Така, че 15 фактор е напълно достатъчен за защита от слънцето. При децата е подходящ фактор 30.

 

- Всеки родител знае, че детската кожа е особено чувствителна към слънчевите лъчи. Да припомним златните правила през лятото – без значение дали говорим за ваканция на море, планина или игра в града?


Дрехите с UV защита са особено подходящи за малките деца – има ги вече и за плуване, но е много важно да са подбрани внимателно. Да са качествени, както е при слънчевите очила. 


При децата спазването на часовете е ключово – по време на силното обедно слънце задължително е да се прибират на плътна сянка. Най-малките – при бебетата и децата до 3 години никакво излагане на директно слънце. Но не бива и да ги лишаваме и напълно от слънцето, защото то е здраве, положителни емоции и витамин D. Винаги умерено и с внимание.

 

- Кожата „помни“ всяко слънчево изгаряне. Как отговаря тя след години на тази натрупана „база данни“?


Точно заради тази „база данни“ е нужно да удвоим усилията при децата. Всички сме изпускали малките, оставяйки ги на морския бряг, особено в онази възраст между 4-5 години, когато са неудържими. Но това е много опасно - някак си трябва да им отвлечем вниманието и да ги приберем на сянка.


Всички сме ги виждали, особено децата на къмпингарите - голи, зачервени телца, без шапки, с крем или без... и детето трупа за години напред щети върху ДНК. И въпреки много информация, която има днес, родителите трудно проумяват, че точно в този момент вредят най-много на децата си.


Лошите В лъчи увреждат ДНК на клетката - това е драстична промяна на клетъчно ниво, с която в началото организмът се справя, но след години се появява кожен тумор, друга бенка се изражда, появяват се червени съдове (капиляри) или пък се появяват множество бенки, много време след като човек се е излагал на слънце. Децата вече са големи хора, предпазват се, но бенките продължават да се множат, защото това е програмирано в ранна детска възраст.


Случи ли се подобно нещо – задължителна консултация със специалист в университетска болница. За да се реагира навреме, защото най-голямата заблуда, която витае още между хората у нас е, че появи ли се кожно новообразувание то: „Не се пипа“. Това е тотално грешна теза довела до фатален край на много хора. Ранното диагностициране и профилактиката изисква премахване още в началото на всяко съмнително образувание, докато е още малко. Чака ли се, образуванието нараства и навлиза в дълбочина, което е опасно.

 

- „Слънцето гали кожата“ е израз, който събира в себе си цялото удоволствие от лятото, но кои са най-честите кожни проблеми през този сезон?


Най-чести са фотодерматитите – комбинацията от неподготвена кожа, изложена на директно слънце и къпане в морето. На второ място е слънчевото изгаряне, за което хората вече са доста информирани. Най-често се случва, ако заспят на плажа или пък в градината – тогава мястото трябва веднага да се охлади и да се третира с бяла козметика за възпалена кожа. Човек трябва да носи подобни продукти със себе си под формата на олио или мляко.


Ако е доста силно изгарянето и има мехур – то е необходимо да се обработи от медицинско лице. Тогава могат да се приложат и комбинирани терапии – специални кремове, подходящи противоалергични медикаменти и др. В такива случаи кожата обича мазно – не често мокрене, а мазни кремове, олио, дори зехтинът върши работа.

 

- Популярно схващане е, че акнето не се повлиява добре от слънцето, но има пациенти, при които ефектът е обратен – към подобряване на състоянието. Какви са Вашите наблюдения?


По принцип акнето се влошава от топлото и влагата. Много малък е процентът на хората, при които то се подобрява при подобни условия. Но дори и да се влошава, пак не можем да ги лишим от морето.


При това състояние самонаблюдението е много важно – пациентите сами откриват, кое им вреди – солената вода, излагането на слънце, влагата или друго. Защото ние, дерматолозите, сме ограничени откъм терапевтични подходи през лятото. Няколкото известни продукта, които подобряват и дори лекуват акнето са фоточувствителни. И дори добрата фотозащитата не е достатъчна. Когато се прилагат тези медикаменти, защото те променят биологията на кожата, тя реагира по различен начин. Системните терапии се прилагат в студените месеци, а през лятото се набляга на облекчаване на състоянието с лосиони и подходящи кремове, пудри и др. 

 

- Има ли естетични процедури, които е добре да си спестим, преди продължителното излагане на слънце?


Отново определящ е начинът на живот на съвременните хора, които пътуват непрекъснато. Затова няма как да кажем тази процедура не е подходяща за лятото, изчакайте зимата!


Естетичната индустрия днес се грижи да няма ограничения. Такава е динамиката на живота, че правим всичко, по всяко време, без значение дали е пилинг, филъри, ботокс, премахване на бенка и др. Естествено нужен е поне един ден почивка след естетична процедура и малко повече ако прилагаме лазер. Защото лазерните процедури са агресивни и трябва да се внимава.

 

- През 2018 г. стана ясно, че случаите на най-опасната и агресивна форма на рак на кожата – меланом, зачестяват...


Статистиката на нашия Национален раков регистър показва, че не сме в тревожните граници, защото такъв е кожният ни тип – средиземноморски. Не сме толкова рискова зона, каквато са скандинавските страни например.


Реално няма толкова голямо увеличаване на процента на заболелите от рак на кожата, колкото непознаване на симптомите и късно търсене на специалист. А когато закъснееш, много малко неща вече могат да бъдат направени – това е основния проблем у нас. 

 

- За какво трябва да следят хората при съмнителни петна или бенки. Предложете бърз тест в домашни условия?


Всяко новопоявило се образувание, което бързо нараства – за шест месеца например, удвоява размера си, е необходимо веднага да се търси консултация с кожен специалист. С мобилните телефони вече е лесно – пациентите измерват с линийка хоризонтален и вертикален диаметър, снимат бенката и повтарят снимката през определени интервали.


Ако то кърви, променя си цвета, формата, лющи се – изобщо всяка промяна, е сигнал да се потърси помощ. Не всяко образувание е свързано с излагането на слънце, защото меланомите са генетично заложени – един от най-агресивните видове меланоми се появява на ходилото, затова е важно да се самонаблюдаваме. И най-важното – не бива да се страхуват от премахването. Процедурата е лека и безопасна.