Дали можем да почерпим от опита на Европа подходящи практики за насърчаване на донорството сред населението? Какво можем да направим ние?

В европейските държави се работи по програми, създадени специално по този въпрос.
Има, разбира се, добри практики. Във Франция, Белгия, Холандия, Германия имат организации за донорство. В Испания също имат собствена организация. Там през последните години се бележи ръст на трансплантациите. Съществуват европейски организации като Евротрансплант, които много подпомагат осъществяването на трансплантации.  


Нуждата от трансплантации на бъбреци е много голяма. Ще дам пример. В САЩ по информация от 2011 г. от 60 000 чакащи бъбречна трансплантация са извършени само 9500. И това бележи един голям ръст, с 22% ръст от трупни донори и 120% от живи дарители.


Според нашето законодателство живи дарители могат да бъдат роднините до четвърта съребрена линия. Не се разрешават да бъдат живи дарители хора, които не са роднини, въпреки че има държави, като Германия и Франция, където вече е въведено и неродствено донорство – това са така наречените рилейтид донори. Този вид донорство изисква високо ниво на морал, за да не се счете, че става въпрос за търговия на органи.
В тези държави непрекъснато се провежда масирана кампания сред населението за насърчаването на донорството, предприемат се инициативи в тази насока, разпространяват се информационни материали, създава се продукция, която да покаже човешката страна на проблема.



Наскоро, например, гледах прекрасен полски филм за трансплантациите, който беше направен като популярен, за да представи достоверно проблема, но поставен с драматизъм. Той действително успява да провокира хората да заявят предварително, че са съгласни да дарят органите си в случай на изпадане в мозъчна смърт, което го има и в нашето законодателство.

NEWS_MORE_BOX

 

У нас е необходимо да се обясни на населението какво е мозъчна смърт и че тя е невъзвратима, за съжаление, и че вместо да положим в земята едни здрави органи в този случай може да се помогне на други хора. Един донор може да спаси няколко души, двама, които чакат за бъбречна трансплантация, друг - за сърце, още един за черен дроб...


Би следвало и директорите на тези болници, които са сертифицирани като донорски бази, да обърнат повече внимание на тази дейност.


В България за ниската активност на населението по отношение на донорството вина имат и медиите. В стремежа си за конкурентност понякога се поднася информация по начин, по който се получава погрешно представяне на донора или реципиента пред аудиторията. Това създава излишен драматизъм и едно погрешно впечатление у хората, че не всичко е открито и извършено по закон. А хората, занимаващи се с тази дейност в България - а това отново подчертавам е полидисциплинарна дейност, в която са включени много специалисти, реаниматори, анестезиолози, нефролози, уролози, съдови хирурзи, специалисти по диализа - имат необходимия морал, за да упражняват начисто тази дейност.