Проф. Чавдар Славов завършва ВМИ в София през 1979 г. Работи като хирург в Окръжна болница в Кюстендил до 1980 г. Печели конкурс и е назначен в болница „Александровска“.
Има специализации по урология във Франция, Белгия, Русия, Великобритания и САЩ.
Член е на Световната урологична асоциация, на Европейската асоциация на уролозите, както и на Американската асоциация на уролозите, на Българската и Европейската асоциация по сексуална медицина.
В момента е началник Клиника по урология в УМБАЛ „Александровска“ и е национален консултант по урология. Член е и на УС на Българското дружество по трансплантология
Както сам определя неговата ниша в медицината е от андрология до трансплантация на бъбреци, в това число се включва и реконструктивна и детска урология.




Проф. Славов, има ли проблем с навременното диагностициране на бъбречните заболявания в България? Защо?

Да, проблем има, както според мен, така и според колегите ми. Основната причина за него е липсата на нагласа у българина да провежда профилактични прегледи. Освен това, когато българинът заболее, се надява състоянието му да се подобри от само себе си. После, когато се реши да потърси медицинска помощ, не винаги попада на правилния специалист.

В този смисъл разчитаме на общопрактикуващите лекари да направят скрининговия преглед, след което пациентите да бъдат насочени правилно към специалист нефролог или уролог.

В момента имаме прекрасни възможности – всяко ДКЦ, медицински център, болница, са снабдени с апарати за съвременна ултразвукова диагностика. Това е метод, който може да ориентира за едно или друго заболяване в даден случай.


Защо българинът страда от бъбречни заболявания?

Освен, че българинът не търси навреме лекар при здравословен проблем, той не търси превенция на заболяванията, в това число и бъбречните.
Българинът много страда от манталитета си. Той води като цяло неправилен начин на живот, от здравословна гледна точка. Например, храненето му е неправилно – злоупотребява с консумацията на тлъсти храни, туршии и силно осолени продукти, които се отразяват на целия организъм и конкретно на бъбреците. Не се придържа към нормален питеен режим, при който задължително на ден се изисква прием на поне 1 ½ л течности. Всеизвестна е злоупотребата с алкохол и тютюнопушене. Всичко това, съчетано със стресовите ситуации, които има българинът понастоящем, оформя една комплексна картина от фактори за развитие на бъбречни заболявания.


NEWS_MORE_BOX


Има и още нещо, специално по отношение на бъбречнокаменната болест, наричана още уролитиаза, която в България се среща в по-висок процент на заболеваемост. Ако в Европейските държави и САЩ нормално от уролитиаза страдат между 5 и 12% от населението, в България това число е между 15 и 20%. Дължи се на ендемичните фактори – предимно качеството на питейните води, които употребяваме, а те са по-често варовити с наличие на доста минерали, които се отлагат в бъбреците и от там формират камъните.


Затлъстяването също е фактор, а процентът на хората с наднормено тегло у нас през последните десетилетия нарасна доста. Консумацията на тлъсти храни, както и обездвижването, също са  причина за развитието на бъбречните заболявания.