Проф. д-р Асен Балтов е ортопед-травматолог, специализирал в областта на раменната хирургия. Специалист е и в областта на оперативното лечение на фрактури и изкълчвания на крайниците и таза, лечението на политравма и посттравматични увреждания на крайниците, ендопротезиране на стави на горен крайник – рамо и лакът.

 

Проф. д-р Асен Балтов е изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от февруари 2017 г. до юли 2021 г. Дълги години работи в „Пирогов” и ВМА-София.


 

От 1 април 2019 г. до юли 2021 г. е координатор на Експертния съвет по ортопедия и травматология към Министерството на здравеопазването.

 

Председателства за втори мандат Българската ортопедо-травматологична асоциация, чийто член е от 1997 г. Членува и в EFORT – от 2003 г., AO "Алумни асоциация България" – от 2005 г., Международна Кюнчер асоциация – от 2009 г., АО "Травма България" – от 2010 г. и АО "Травма Европа" – от 2011 г.

 

Депутат от 47-то Народно събрание. Член на Парламентарната комисия по здравеопазване в 47-то Народно събрание.

 

Завършил е Медицинския университет - София през 1994 г.

 

С проф. д-р Асен Балтов разговаряме за рисковете от травми през зимата.

 

- Проф. д-р Балтов, кои са най-честите травми през зимата?

 

Най-честите травми, свързани със зимната обстановка, при снеговалежи и съответно натрупване на сняг и заледяване по улиците и пешеходните зони, са счупване в областта на глезена, тазобедрената става, китката и рамото. 

 

Обикновено хората падат от собствената си височина и се подпират на китките си или падат настран като афектират тазобедрената става. Когато човек се подхлъзне и ходилото се завърти спрямо подбедрицата и коляното, се получават и усукващи фрактури на глезена.

 

Добре е също така да уточним какво представлява изкълчването, известно като навяхване. То е етапът преди счупването. При него има скъсване на връзките около глезенната става, появява се отток, подуване, болка, но костите остават здрави. Това състояние, подобно на счупването, изисква имобилизация - обездвижване. Счупването на глезена може да бъде едноглезенно, двуглезенно или т. нар. триглезенно, т. е. комбинирано. 

 

- Как се разпознава счупването?

 

Най-често, когато става дума за по-сериозно счупване, то е съпроводено от невъзможност за стъпване на крака или движение на ръката. Истината е, че самият пациент усеща, че има счупване, защото в първия момент или чува изпукване или пък буквално усеща как самите му кости се местят. Изисква се, разбира се, специализиран преглед от ортопед травматолог, който провежда палпация, проверявайки има ли костни крепитации, т. е. има ли усещане за движение или търкане между костните фрагменти. Естествено се провежда и диагностика с рентгенови снимки, като при някои случаи се налага и компютърна аксиална томография, т. нар. скенер или ядрено-магнитен резонанс, когато са установени увредени връзки.

 

- Как заздравяват костите?

 

Това е единствената тъкан в човешкото тяло, която зараства със същата тъкан. В повечето случаи, когато имаме рана, тя зараства със съединителна тъкан, докато костите зарастват с кост. Собствената кост прораства и постепенно запълва дефекта на счупването, образувайки т. нар. костен калус. Той се натрупва в продължение на няколко месеца, след което зараства и позволява определено натоварване и впоследствие използване на пълния капацитет на движение и функция на крайниците. 

 

След това част от натрупалия се костен калус се изглажда и се възстановява, защото самото натоварване на костта, от една страна, прави така, че “гредичките” на костта да са по-здрави, от друга, малко по-рехави. В рамките на година - година и половина се получава т. нар. костен ремоделаж. След това време, ако направим една рентгенова снимка, много често не можем да кажем къде е било счупването, ако анатомично е зарастнало без размествания.

 

- Кои са основните групи пациенти, изложени на риск от зимни травми и защо, проф. д-р Балтов?

 

За съжаление възрастните хора страдат най-много по време на зимния сезон, защото освен, че се случва да паднат и у дома, където възникват т. нар. битови травми, са изложени на риск от травма и навън, особено в случаите, в които са зле подвижни и не са подготвени със зимни екипировки. Могат да бъдат и жертва на пътнотранспортно произшествие. Обикновено това са хора над 65-годишна възраст, често с придружаващи заболявания или прекарали инсулт или инфаркт. Това са полиморбидни пациенти, които изискват много бързо заздравяване на костната здравина, т. е. ние специалистите се стремим максимално бързо да извършим операция, за да ги изправим на крака. Отбелязвам, че и младите са изложени на риск - най-вече практикуващите зимни спортове, като каране на ски, сноуборд и т. н. 

 

- По какъв начин остеопорозата е свързана със зимните травми при възрастни хора?

 

Остеопорозата представлява разрехавяване на костната плътност, което само по себе си излага човек на риск от счупване в случай на падане. Една нормална кост, погледната под микроскоп, изглежда като съвкупност от костни гредички и кутийки, наподобяващи пчелна пита. Разбира се, не с прецизността на пчелна пита, но подобни. При остеопорозата вместо тези кутийки да са малки и твърди със стегнати странични стени, те се обединяват в по-големи с много тънка стена. Остеопенията също може да бъде рисков фактор, тъй като при нея има намаляване на съдържанието на минерали и калций в костите. Пациенти, диагностицирани с тези заболявания, са изложени и на риск от спонтанни счупвания. Например при по-внезапно сядане на по-твърда повърхност може да се получат спонтанни фрактури на поясните прешлени, на гръбначния стълб, счупвания на бедрените шийки, на рамото и т. н. 

 

Тук е моментът да уточня, че допълнителният прием на калций през зимата не е достатъчен. Съществува специфично лечение, свързано с остеопорозата, което изисква провеждане на остеодензитометрия, обикновено предписана от личен лекар. Тези пациенти са наблюдавани и от ендокринолози, които назначават съответната терапия, приемана на шест месеца, задължително и с включени медикаменти, съдържащи калций. Спазва се и хранителен режим, богат на калций, предимно набавян от млечните продукти.

 

- Как промененото кръвосъсирване с възрастта възпрепятства възстановяването след травма?

 

Все по-често имаме пациенти, които приемат лекарства за разреждане на кръвта, свързани с прекарани инсулти и инфаркти. Това, за съжаление, налага да забавим оперативното лечение. Понякога се получават много сериозни хематоми около фрактурите, които налагат пациентите да се лекуват и да бъдат обездвижени допълнително по-дълго време. Нещо важно, което трябва да се знае, е, че винаги след операция, свързана с ортопедия и травматология, особено касаеща долните крайници, таза и гръбначния стълб, както и големите стави на раменния пояс, задължително трябва да се проведе следоперативна профилактика с антиагреганти или нискомолекулни хепарини, или перорални антикоагуланти - всички те разреждат кръвта и не позволяват да се получи белодробна емболия или тромбемболия. 

 

- Какви са съвременните методи за лечение на ортопедичните травми?

 

Съвременните методи за лечение са най-често оперативни. Има и консервативни, т. е. неоперативни, като гипсовата имобилизация и поставянето на ортезни средства. Най-правилно е счупванията, особено вътреставните, задължително да се наместят и фиксират по оперативен начин, за да можепострадалият да се възстанови бързо. 

 

Ние като лекари се стремим максимално бързо да възстановим ставата, позволяваме да има движение в нея, но натоварването, т. е. стъпването на крака или натиска с ръката, трябва да се забави в рамките на времето, в което е необходимо да зарастне счупването. Пациентите вече масово превъзмогват страха от операцията и се доверяват на лекарската преценка.

 

Когато имаме счупвания на прешлени, те са компресирани т. е. са почти смачкани. В тези случаи е добре да бъде възстановена височината на прешлена и това се прави със специален метод, т. нар. вертебропластика. 

 

При възрастните хора прешлените се чупят много типично и застават в кифоза, т. е. самото тяло на прешлена е наведено напред. Когато тези прешлени се счупят в предната част на тялото, се получава изгърбване. С помощта на кифопластиката се опитваме да възстановим въпросното спадане и да премахнем кифозата. Извършва се със специални балони или с вкарване на специален цимент, който влиза в тялото на прешлена и го фиксира, така че да не се получава отново компресия на тялото. 

 

Процедурите с лазер се провеждат най-често при навяхвания и при по-леки травми. Те не са подходящи при фрактури в ранния период, може да се направят след втория месец на счупването.

 

- Как се профилактират травмите на меките тъкани?

 

Когато травмите са тежки, задължително двете съседни стави се имобилизират, така че меките тъкани да са в покой. При навяхвания се правят само стегнати превръзки. Когато има голям подкожен хематом, тогава може да се наложи инцизия (разрез), за да се сложи специален дренаж, който да източва подкожния или подтъканния хематом. Другият вариант е с компресии, които постепенно да разнасят хематомите. При счупванията компресиите трябва да са без загряване, т. е. не трябва да се слагат найлони, лук, картофи, зеле или други народни средства. Това са продукти за ядене, не за компресии. Виждали сме много случаи на пациенти, които са си слагали лук например, защото някой им е казал, че "той ще изсмуче подутината". За съжаление не я изсмуква, напротив - става още по-лошо, подутината се увеличава, зачервява се и лечението става много по-трудно. 

 

- Как възрастните хора да се предпазят от травми през зимата, проф. д-р Балтов?

 

Когато има поледица, категорично е по-добре да не излизат навън. Задължително да носят стабилни зимни обувки с хубав грайфер, макар на лед той да не помага, а да е по-подходящ при дълбок сняг. Естествено важно е да са добре облечени, защото така може да се превантира измръзването при падане. 

 

Когато имаме пациенти, страдащи от диабет или полиневропатия, те имат намалена чувствителност на долните крайници, дори не усещат студа поради намалената си чувствителност и сетивност. Не усещат къде стъпват и са рискови, и следователно са по-предразположени към стъпване накриво, изкълчване, навяхване и т. н.