Проф. д-р Арман Постаджиян е завършил Медицинския университет в София през 1997 г. Работи последователно в Клиника по пропедевтика на вътрешни болести, а от 2000 г. - в Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София.


Проф. д-р Постаджиян е начело на катедра „Обща медицина“ в МУ-София и началник отделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София.


Председател е на Българската лига по хипертония от 1999 г., участник в международните проучвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET (Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член е и на Дружество на кардиолозите в България и бивш негов председател.



Пред Puls.bg проф. д-р Постаджиян коментира изнесените данни от Дружеството на кардиолозите заобществените нагласи и познаването на сърдечно съдовите заболявания в България. Проучването сочи, че само 30% от анкетираните смятат сърдечно съдовите заболявания за водеща причина за смъртност у нас, а близо 80% са чували диагнозата сърдечна недостатъчност, но не са наясно с прогнозата, симптомите и възможностите за пациентите.

 

- Проф. Постаджиян, ново национално здравно проучване показа, че хората не оценяват риска от сърдечносъдови заболявания. В същото време над 150 хиляди са диспансеризираните българи със сърдечна недостатъчност, а заболяванията на сърцето си остават причина номер за смърт и хоспитализации в страната.


Няма страна по света, в която сърдечносъдовите заболявания да не са на челно място. Проблемът е световен. А сърдечната недостатъчност е крайният етап на всеки вариант на сърдечни и съдови заболявания, но и на рисковите фактори на тези заболявания. Например един диабетик рано или късно стига до развитие на сърдечна недостатъчност, дори преди това неговото сърце да е било добре и да не е имало проблеми. Затова сърдечната недостатъчност днес е значим проблем.


От друга страна, успехът на кардиологията е увеличаването на продължителността на човешкия живот, но с това настъпват и процеси, които са трудни за обръщане. Лекуваме все по-успешно миокардния инфаркт – затова много голяма част от пациентите не стигат до диагнозата сърдечна недостатъчност, но реално погледнато ни е генетично предопределено да живеем до определена възраст.


И не на последно място - оплакванията на болните от сърдечна недостатъчност са комплексни – те натрупват и други заболявания на органи и системи, с които също трябва да се съобразяваме при терапия им.

 

- Връзката лекар-пациент е особено важна при тази диагноза. Прави ли се достатъчно за нея и от страна на лекарите, и от страна на пациентите?


Основният симптом на сърдечната недостатъчност е недостигът на въздух. Може да се изпита при физически усилия, може да се получи и в покой. Ако е в покой сме безумно закъснели. Въпросът е пациентът да бъде добре информиран за своето страдание, второ – да е изяснена причината за тази диагноза – исхемична ли е, или е резултат от лош контрол на определин рискови фактори. На трето място, пациентът трябва да е подготвен какво би могъл да очаква и какво би могъл да направи самостоятелно вкъщи, без да има нужда от лекарска помощ.

 

Много често тези пациенти търсят спешни приемни отделения само, за да се увеличи дозата на отводнителното им средство. Един интелигентен и добре обучен пациент би трябвало сам да го усети и да направи промяната в амбулаторни условия, без да има нужда от поредна хоспитализация.


Докато при острите прояви на сърдечносъдовите заболявания като инфаркт и инсулт времето за реакция е изключително важно, тук - при сърдечната недостатъчност, по-скоро важното е пациентът да се научи как да реагира на своите симптоми, какво да ограничи в ежедневния си режим и какво да очаква от естествения ход на заболяването.

 

- Достатъчно отговорен към собственото си здраве ли е българския пациент?


Парадоксалното е, че ние говорим за информираност и знания, но от друга страна болничната ни система е организирана от типа болници за активно лечение, тоест острите заболявания обичайно ги поемаме, но има затруднения с лечението на хроничните заболявания, които налагат по-чести хоспитализации и наблюдение. Затова ние трябва да предадем нашето знание и на пациента. Това е единствения начин да постигнем добър резултат в лечението на диагнозата сърдечна недостатъчност.

 

 - Как се променя животът на един пациент с поставена диагноза сърдечна недостатъчност? От обучение и внимание има нужда не само той, но и семейството му.


Променят се доста неща, свързани с качеството на живот – много от медикаментите водят до реакции, които не са приятни. Например нуждата винаги наблизо да има тоалетна, защото прилагането на отводнителни средства е основния начин за облекчаване на част от симптомите. Семейството също е изключително важно в цялостната картина.

 

 - Това е диагноза, която изисква непрекъснато и внимателно проследяване. Има ли работещ регистър на болните у нас?


И тук няма национален регистър, защото явно регистрите не са приоритет. А би трябвало да е обратното, защото, ако ние имаме актуални данни, това ще доведе и до по-адекватни решения. В момента имаме данни за смъртност като цяло, но не знаем какво стои за тях. Имайте предвид, че за сърдечна недостатъчност се плащат повече пари на годишна база, отколкото за всички реформи за исхемична болест на сърцето взети заедно.


Вариантът за диспансеризация остана в миналото. А това е мястото, където пациентът по-лесно и поетапно да възприеме и управлява диагнозата си. И общопрактикуващите лекари са тези, които могат да свършат мното работа, но въпросът е да има насочена диспансерност по тази диагноза. В България, за съжаление, диспансерното лечение е за така нареченото всичко. А когато ви диспансеризират за „всичко“, реално не се прави нищо.

 

 - Напълно ли липсват у нас работещи центрове за физическа и психологическа подкрепа на болните със сърдечна недостатъчност?


Няма. У нас легловия фонд е такъв, че всичко е предвидено за активно лечение. Ако някой няма нужда от активно лечение, той не би трябвало да бъде хоспитализиран. Всички допълнителни услуги като долекуване, продължителна грижа са оставени без решение. В света съществуват амбулаторни центрове за сърдечна недостатъчност – това е изключително смислено, защото пести от хоспитализации, а мястото на пациентите е именно там.

 

- Бихте ли споделили три от симптомите на сърдечна недостатъчност, които изискват незабавна консултация със специалист?


Задух, който трудно се контролира, лесна умора, която е свързана или съпровожда задуха и оточността, която най-често кара пациентите да потърсят медицинска помощ – половината, от тях се оказват със съвсем различни заболявания, но дори и това да бъде открито, също има смисъл.

 

- 17 май е денят на хипертонията – справя ли се българинът с контрола и проследяването на високото кръвно?


Успява, проблемът е, че пациентите искат при всяко измерване да имат коментар от медицински специалист, което е неправилно. Изисква се събирането на база данни от няколко седмици и тогава търсеният коментар ще бъде смислен.