Проф. Арман Постаджиян е завършил висше образование в Медицински университет – София през 1997 г. Работи в Клиниката по пропедевтика на вътрешни болести и от 2000 г. в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Св. Анна“ в София. 
 
Защитава докторска степен по кардиология през 2007 г., а през 2009 г. става доцент.
 
Член на Българската лига по хипертония от 1999 г. Участник е в международните проучвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET(Hypertension in Very Elderly Patients Trial).
 
Бил е научен секретар на Дружество на кардиолозите в България и е избран за следващия негов председател.
 
Проф. Постаджиян е и ръководител на Катедра Обща медицина в МУ-София, както и Началник на отделението по кардиология към кардиологичната клиника на УМБАЛ „Св. Анна“.
 
 
- Проф. Постаджиян, Дружеството на кардиолозите в България организира интересна инициатива по повод Световния ден на сърцето, която се проведе в Столицата. Разкажете ни малко за нея.
 
Ежегодно за Световния ден на сърцето се правят подобни прояви и се правят, защото сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в световен мащаб. 17 милиона са смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания, а ако погледнем данните за Европа, те са около 4-4,5 милиона годишно. В България тези заболявания водят до смъртност от около 64% годишно и тези данни са сравнително устойчиви през годините. Знаейки това обаче можем ли да обърнем нещата като посочим някои простички неща, които хората да правят? Защото лекарската професия е само едната страна на нещата и не всичко се лекува с медикаменти, за щастие.
 
Пациентът да знае своя риск и да е съучастник в своето лечение, е другата страна на нещата. Той обаче трябва да е информиран, за да го прави убедено, в противен случай обичайно не е склонен да го направи.
 
Инициативата, която организирахме на Световния ден на сърцето - 29 септември, беше насочена към усложненията, свързани с предсърдното мъждене, защото това е най-честата аритмия. В България хората с този проблем са приблизително 1,5 милиона. Опитахме се да демонстрираме какво представлява неравномерен сърдечен ритъм и нормален такъв и е важно да се знае, че този проблем може да се хване чрез пулса.
 
- Какви са най-ранните признаци, по които човек може да се усъмни, че може би има някакъв проблем?
 
Някои хора усещат прескачането на сърцето, но има и такива, които не го усещат. Обичайно пулсът се забързва и е нерегулярен. Това са все неща, които човек може да има, но може и да няма при такъв проблем. Всъщност, когато пипне своя пулс и се опита да го измери, в повечето случаи се разбира да има проблем. 
 
Разбира се, след това трябва да бъде установено какво стои зад едно забързване на пулса, за да можем да бъдем по-прецизни с преценката на състоянието. И на базата на това да идентифицираме рисковите фактори за появата на усложнения, свързани с предсърдното мъждене, ние преценяваме дали този човек трябва да бъде подложен на лечение или единствено поддържането на нормален ритъм е достатъчно при него.
 
Вече имаме много добра медикаментозна терапия, много добра немедикаментозна терапия и великолепна електрофизиология, която може да реши дефинитивно проблемите в известна пропорция от случаите. 
 
- Но високият пулс може да е сигнал и за много други неща, нали така?
 
Да и една част от тях може изобщо да не са сърдечни по своя произход. 
 
- Къде се намира България на световната карта, когато говорим за сърдечносъдови заболявания?
 
Това е едно от нещата, за които нямаме толкова дефинитивни данни. Имаме информация от 2014 г. за смъртност, дължаща се на предсърдно мъждене, която показва около 400 случая годишно, което прави около 50 души на 1 милион население. Това е свързано с усложнения, най-вече от типа на сърдечна недостатъчност. За България имаме около 26 хиляди случая на мозъчен инсулт годишно. 25-30% от смъртните случаи са причинени от емболия, свързана с предсърдно мъждене. Като към нея отчетем и инвалидизацията при човек, претърпял мозъчен инсулт, нещата стават още по-сериозни.
 
- Какво трябва да знаят и правят хората, така че да са наясно какво се случва със здравето им и до някаква степен да си осигурят превенция?
 
Трябва първо да създадем условия за информираност. Това става чрез кампании и с използването на всички съвременни технологии, които времето, в което живеем ни предоставя. Оттам нататък трябва да направим така, че пациентът да стигне до тези информационни материали и след това без кой знае колко усилия да се обръща към специалист и да потърси адекватно допълнително разяснение. Никога не можем в една брошура и в една кампания да кажем абсолютно всичко важно.
 
В момента, в който успешно успеем да въвлечем пациента в този процес, така че той да усети необходимостта от неговото провеждане, смятам че нещата ще бъдат много по-успешни.
 
- Когато говорим за държавни политики и достъпност до здравеопазване, какво трябва да подобрим у нас?
 
Достъпността до здравни услуги в страната ни не е никак лоша както на ниво общопрактикуващ лекар, така и на ниво специалист и дори болница. Основната идея е голяма част от проблемите да се решават на „по-ниско“ ниво и да не се стига до болница. Ето тук нещата куцат. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Иначе, пациентите трябва да знаят, че имат право на своите профилактични прегледи, но трябва да се замислят до каква степен ефективно ги търсят и правят. Не е добре да гледаме формално на това, че нещо просто трябва да се направи, защото в много случаи това може да доведе до разкриването на даден проблем. 
 
- В профилактичните прегледи е включена и кардиограма. Една кардиограма достатъчна ли е за разкриването на някакъв сърдечен проблем?
 
Преди някой да ви направи кардиограма е хубаво да ви прегледа. Със сигурност, един преглед и една кардиограма говорят много и отдиференцират хора, които биха имали потенциално сериозни сърдечни проблеми от хора, които нямат такива. 
 
В България има доста добре регламентирани стандарти кога се взима кръв за допълнителни рискови фактори. Българинът има профилактика, свързана с артериалното налягане, с холестерола и други. 
 
- Какво обаче е необходимо още, за да намалим тези стряскащи цифри?
 
Информираността на пациента е на първо място, тъй като без това няма как да се направи адекватна профилактика, защото тя е насочена към максимално голям брой хора. 
 
Искам да подчертая, че понякога има необходимост и от високи технологии и то никак не рядко, за да бъдем в крак и да предоставим на пациента това, което медицината може да предложи. Не е редно България да изостава много от останалия свят. Всяко нещо обаче е финанси и ние трябва да разходваме определени финанси, така че да има максимална полза. Профилактиката е нещо великолепно, но тя наистина е много скъпо нещо.
 
- След всичко казано, можем да изведем три основни точки – информираност, профилактика и ранна диангостика.
 
Да, никой не е измислил нищо по-различно. Важно е да вървим по едни добри стандарти. 
 
Иска ми се да отбележа две важни неща. Световната здравна организация и Световната сърдечна асоциация поставят необходимостта от адекватно количество данни и истината е, че за някои неща в България разполагаме с пресни данни, но за много други данните са отдавна остарели. 
 
Другото нещо категорично е връзката с брутния вътрешен продукт. В страни, които могат да заделят по-голям процент, смтртността е много по-ниска и обратното, и този проблем стои. Няма начин обаче, ако нямаме информация, да можем да кажем адекватно кое е приоритет.