Проф. д-р Aлбена Йорданова, PhD е завършила молекулярна биология и генетика в Софийски Университет “Св. Кл. Охридски” е и специализирала в The Scripps Research Institute, USA (Prof. Paul Schimmel). Проф. Йорданова е била дългогодишен член на Националната генетична лаборатория в България. Тя е съосновател на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет-София, където ръководи направлението по неврогенетика.


От 2007 г. е професор по молекулни невронауки на Антверпенския университет, Белгия, а от 2008 г. е доцент по човешка молекулна генетика на Медицински университет-София. От 2011 г. е водещ изследовател във Фламандския институт по биотехнологии (VIB),  Белгия, където ръководи група по молекулна неврогеномика.


Научните интереси на проф. Йорданова са в областта на откриване и характеризиране на гени за наследствени неврологични заболявания, както и генетични проучвания в инбредни популации. Тя е сред 10-те най-цитирани български учени в областта на медицинските науки според Web of Science, автор е на над 100 публикации в престижни международни списания и 4 патента. Носител е на наградата на Европейското дружество по човешка генетика и на наградата „Жените в науката“ на Българското министерство на науката и образованието.


 

 

- Проф. Йорданова, бихте ли разказали за функциите и постигнатите досега резултати от Центъра по молекулярна медицина?

 

Основната цел на Центъра по молекулна медицина е да осъществява върхови изследвания в областта на молекулната медицина, не само за да се правят научни открития, но и за да може по този начин да се подобри клиничната практика и качеството на профилактика на генетичните болести в България, както и качеството на живот на хората, страдащи от тях.

 

Ние имаме задачата да подобрим нивото на българската медицинска наука от една страна и от друга - да имаме реален, конкретен принос за лечението на молекулните болести в страната. Имаме също ангажимент за обучение на млади лекари и за разпространение на знанията в молекулната медицина в лекарската практика.

 

- Какви изследвания във фундаменталните науки и най-вече по отношеие на мозъчните заболявания се провеждат у нас и в какво се състоят те?

 

Невронауките в България се развиват в няколко основни направления. На първо място това е изучаването на невромускулните и неврогенеративни заболявания, където и нашите постижения са най-големи. На второ място са невроонкологичните заболявания и мозъчните тумори и тук водещата роля е на екипа на проф. Николай Габровски и Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“, който заедно с нашите учени за пръв път прилага един по-интегриран подход на това как се събират, изследват и консултират пациентите, в който залагаме на много системно и пълно събиране на клинична информация и нейното архивиране. Малко са специалностите, които могат да се похвалят с наличието на такъв добре направен клиничен архив.

 

Съществена част от нашата работа е биобанкирането на специфични и редки видове тумори, където се правят хистопатологично варицифирани класификации на туморите и след това молекулно-генетичен анализ.

 

Целта е да се направи едно обстойно оглеждане на проблема с мозъчните тумори от всички възможни посоки, така че да се обединят събраните данни и това да допринесе за по-добрата класификация на тези заболявания и да позволи възможно най-ефективно лечение на пациентите. Надяваме се в бъдеще да можем да изготвяме и индивиални пациенти за засегнатите хора.

 

У нас много усилено се провеждат и изследвания, свързани с лечението на епилепсията. От години заедно с българските невролози събираме специфични епилептични симптоми и вече имаме много пациенти, в които са намерени молекулни дефекти, основни генетични характеристики на заболяването в българската популация, което, от една страна, има голямо значение за индивидуалното генетично консултиране с болния и от друга страна – за подбора на медикаменти за лечение.

 

Тясно застъпени в страната са и невроофталмологичните изследвания, където отново, благодарение на големия интерес на невроофталмолозите в България, инициирахме изследвания в големи международни колаборации и отново имаме постижения при идентифицирането на нови, уникални мутации и тяхното класифициране.

 

Ето така чуждестранните ни колеги вече ни възприемат като пълноправен партньор в Европа и света по отношение на тези групи заболявания. Бих казала, че невронауките са пик на биомедицинските науки у нас изобщо и в това отношение сме международно признати.

 

- Каква част от резултатите от вашите изследвания на практика достигат директно до пациентите и успяват да им бъдат в помощ при лечението?

 

За всеки пациент, при който бъде открит генетичен дефект, считан за причина за заболяването, задължително резултатите от нашите изследвания достигат до него. Това е така, защото откриването на дефекта има пряка връзка с „мениджмънта“ на болния. В някои случаи от това зависи неговото лечение, както и профилактиката на заболяването в семейството му. Фамилната обремененост е много важен за нас обект, който ни позволява адекватно да консултираме родствениците и да определим какви са рисковете за следващото поколение.

 

Работата ни има отношение в терапията на тези пациенти, благодарение на факта, че обменяме голямо количество данни в мрежата от партньори по света, ние знаем каква генна мутация с каква клинична картина и лечение ще бъде придружена. Така успяваме да дадем и конкретна прогноза за изхода от терапията на пациента.

NEWS_MORE_BOX

 

Друг важен апсект на генетичните познания за неврологичните болести е тяхното етиологично лечение. В момента примерите за това са твърде малко, но в бъдеще пациентите, които ще бъдат лекувани най-бързо и най-успешно, са именно тези, при които генетичните дефекти са вече идентифицирани.

 

Сега се разчита основно на симптоматичното лечение. Именно етиологичната терапия обаче е бъдещето на генетиката, защото тя помага за индивидуализиран подход към болния, когато в зависимост от типа молекулен дефект, специфичен начин на лечение ще се търси от фармацевтичните компании и учените.

 

- Бихте ли споделила за новооткритите болести, дело на вашия екип?

 

Става дума за болести, открити в български пациенти, за пръв път описани от нас и впоследствие разпознати при хора по цял свят.

Пример за това е невропатията с невромиотония, но има още много, а и с времето продължаваме да идентифицираме нови и нови генетични мутации.

 

Нашите клиницисти са много добре обучени и те знаят какво да търсят, същото важи и за генетиците ни. Това става, само защото действително имаме кадри, можещи и подготвени на световно ниво.

 

- В какво се изразява новият интегриран подход за лечение на мозъчни тумори?

 

Само благодарение на събиране на информация от различни източници – невропатологични, генетични и клинични, може да се добие по-пълна представа за това каква е характеристиката на тумора и каква би могла да бъде прогнозата за пациента. Така в бъдеще ще могат да се търсят различни диференцирани подходи за неговото лечение.

 

Този подход е много добре осъзнат от колегите неврохирурзи и аз се радвам, че те активно и съзнателно ни търсят и колаборираме с тях усилено.

 

- Предполагам, че банката за мозъчни тумори има огромен принос за вашата работа?

 

Да, тази банка на практика е залогът за бъдещи проучвания. Става дума за пациенти, които са с проблем в продължителността на живота, но някои от тях са уникални, тъй като при наличието на възможност за адекватно изследване, те са истинско богатство.

 

Ние се учим за това как функционира мозъкът на базата на патологичните промени в него. Така търсим и молекулните механизми, което ни позволява да разработваме подходи за профилактика и лечение на мозъчните заболявания.

 

- Вярно ли е, че има известно разделение между биолозите и медиците и пример за това е, че в някои медицински учебни заведения се изучава доста малко биология?

 

Аз мога да говоря конкретно за столичния Медицински университет, където ние сме икзлючително рапознаваеми и търсени от клиницистите и е много ясно, че съвременната медицина на този етап много често е и молекулна медицина. Тоест молекулните механизми са тези, които всеки се стреми да търси и да намира. В този ред на мисли хората, занимаващи се с невромедицина, знаят възможностите и предимствата на тези изследвания и те ни търсят.

 

Специалистите в тази област много активно участваме в рутинната дейност на медицинските специалисти. Например аз посещавам семинарите на колегите и там обсъждаме конкретните лечения на конкретните пациенти. В обучението по медицина в специален курс се чете медицинка генетика, но разбира се, има и много какво да се пожелае, така че съвременните лекари все повече да поназнайват от молекулна медицина, но в никакъв случай не смятам, че съвсем изоставаме в това отношение.

 

Аз самата съм преподавател в Медицинска академия и в психиатрията и неврологията вече си говорим за гени, освен за симптоми. В окръжните болници например това още е трудно, но в тези основни, ключови звена, които налагат темпа, налагат модата в невромедицината, двете специалности са тясно свързани.

 

- Накъде ще се развиват биомедицинските науките у нас в бъдеще?

 

Биомедицинската наука все повече ще навлиза в невронауките, както и във всички други сфери на медицината. Неслучайно вече говорим за молекулна медицина.

 

Тоест не се интересуваме само от клиничните изяви, но и от причините за тяхната поява. Така че бъдещето на медицината е молекулната медицина. И тук хубавото е, че имаме такъв център, който да отговори на нарастващите нужди както на лекарите, така и на пациентите.