Прекомерната алкохолна консумация, особено на твърд алкохол оказва пряко токсично действие върху много органи.
Алкохолът може да предизвика директно дозозависимо увреждане на клетките на сърцето и по този начин да доведе до нарушаване на неговата функция или на сърдечния ритъм.
Алкохолната кардиомиопатия представлява сърдечно заболяване, причинено от хроничната консумация на алкохол.
По своята класификация тя представлява форма на неисхемична дилатативна кардиомиопатия и съставлява около 10 % от тази форма. Около 2% от случаите на сърдечна недостатъчност с потисната фракция на изтласкване се дължат на злоупотреба с алкохол. Най-честа е субклиничната левокамерна дисфункция.
Жените, доказано имат по-голяма чувствителност към токсичния ефект на алкохола в сравнение с мъжете и при тях много по-малки количества могат да имат неблагоприятен ефект. Патофизиологичните механизми при развитието на алкохолната кардиомиопатия варират и включват различни механизми. Най-общо те включват директен токсичен ефект, неврохормонална активация, нарушена калциева хомеостаза и оксидативен стрес. Според съвременните схващания основният механизъм на предизвиканата от алкохол увреда включва взаимодействието между въглехидратния метаболизъм, протеиновия синтез и оксидативния стрес.
Индуцираната от алкохол кардиотоксичност може да се класифицира като остра и хронична. Острата може да се дефинира като остра консумация на алкохол в голям обем, която е отговорна за миокардно възпаление, водещо до повишена концентрация на тропонин в серума, тахиаритмии, включително предсърдно мъждене и рядко камерно мъждене.
Хроничната консумация на алкохол може да причини многоорганно увреждане, включително миокардна дисфункция. Няма специфични хистологични или имунологични биомаркери за диагностициране на кардиомиопатия, предизвикана от алкохол. Основният диагностичен елемент е липсата на коронарна артериална болест.
Различни патофизиологични механизми са постулирани в развитието на кардиомиопатия, но един ключов фактор, подложен на активно изследване, е ролята на генетичната мутация и податливостта към развитие на кардиомиопатия. Което означава, че не количеството алкохол определя развитието ѝ, а генетичната предразположеност за чувствителност към алкохола.
Клиничната симптоматика при пациентите с алкохолна кардиомиопатия зависи от стадия на заболяването. Тя варира от субклинична левокамерна дисфункция до манифестна застойна сърдечна недостатъчност. Последната се изявява в ортопнея (задух в легнало положение), пароксизамална нощна диспнея, задух при усилие и редуциране на функционалния капацитет на пациентите.
Освен това различни предсърдни аритмии, най-честата, от които е предсърдното мъждене, както и камерни аритмии- камерна ектопия, продължителни и непродължителни камерни тахикардии могат да бъдат първа изява при пациентите с алкохолна кардиомиопатия. В резултат на тях пациентите могат да дебютират със сърцебиене или синкопални епизоди.
Физикалният преглед открива застойна находка в белия дроб, чест е S3 галопния ритъм, както и наличие на холосистолен шум на сърдечния връх, дължащ се на релативна митрална клапна недостатъчност. Ехокардиографията е ключова за поставяне на диагнозата, което важи за повечето сърдечносъдови заболявания. Диастолната дисфункция е най-ранният признак на алкохолната кардиомиопатия и обикновено се наблюдава при приблизително 30% от пациентите с анамнеза за хронична злоупотреба с алкохол без данни за систолна дисфункция или хипертрофия на лявата камера.
В напредналите стадии на болестта се откриват дилатирани обеми на лява камера, основно дилатиран теледиастолен размер и потисната фракция на изтласкване под 50 %.
Често се открива различна степен на митрална клапна недостатъчност и повишено налягане в белодробната артерия.
Диагнозата алкохолна кардиомиопатия включва изключване на хипертонични, клапни и исхемични сърдечни заболявания. Задължително е провеждането на диагностична коронарна ангиогафия, която да изключи коронарна артериална болест като подлежаща причина за настъпване на болестта.
Лечението на заболяването е насочено прицелно към преустановяване на алкохолната консумация. В много проучвания е доказано, че спирането на алкохолната консумация може да доведе до обратно развитие на левокамерната дисфункция.
Фармакологичната терапия трябва да включва целенасочена употреба на медикаментозна терапия на сърдечната недостатъчност, която се използва при идиопатична дилатативна кардиомиопатия с намалена фракция на изтласкване. Това включва комбинация от бета-блокери, АСЕ-инхибитори, диуретици, антагонист на алдостероновия рецептор и ARNi.
Референции:
1. National library of medicine- Alcoholic cardiomiopathy
2. Кардиология - проф. Р. Търновска
