Рамото може да бъде разглеждано като раменен комплекс, поради включването на различни структури в цялостния му обем. Той е сложен и същевременно деликатен, като разчита предимно на динамичното двигателно и стабилизиращо подсигуряване от мускулите, действащи в двигателните му сегменти.


В случаи на мекотъканни патологии и болкови синдроми в областта на раменния комплекс, това неминуемо се отразява и върху състоянието на сензомоторната система. Комбинацията от мекотъканни патологии, болки и сензомоторни дисфункции сериозно нарушават функциите на раменния комплекс.


Погледнато от функционална гледна точка, в извършването на ежедневните двигателни, трудово-битови дейности и спортна практика, раменният комплекс бива най-ангажираният от всички останали сегменти на опорно-двигателния апарат.



При неподвижна скапула (лопатка) общата подвижност на раменния комплекс се намалява с до 30%, което е съществена разлика. Това налага и търсенето на подлежащи причини в съседни структури, когато имаме проблем в рамото.


За подсигуряване на голямата мобилност на раменния комплекс гленохумералната става (където влиза главата на раменната кост) е с ограничена костна стабилизация. Паралелно с това се разчита и на динамични фактори от страна на силовите двойки мускули, които се разполагат в областта.


С цел компенсация на ниската ставна стабилност гленохумералната става разчита на множество стабилизиращи фактори. Част от тях са изграждащите я активни и пасивни структури, поддържане на отрицателно вътреставно налягане (вакуумен ефект), както и множество мускулно-сухожилни и капсулолигаментарни стабилизаторни системи.


За подсигуряване функциите на раменния комплекс статичните и динамичните структури работят в тесен синергизъм. Пасивните структури, например връзковият апарат, са тясно зависими от действието на скапуло-торакалните и торако-хумералните мускули, които от своя страна се регулират от механорецепторите в състава на сензомоторната система. Тази система включва сетивната и двигателната интеграция на подаващите се импулси към централната нервна система.


При парези или парализи на скапулоторакалните мускули сериозно се нарушават функциите на мускулите от ротаторния маншон. Затова и при изготвяне на патокинезиологичния анализ кинезитерапевтите трябва да се съобразят с този факт, за да не се допускат фалшиво положителни резултати за мускулна слабост от иначе незасегнати мускули.


Вследствие от остри и хронични увреди в областта на раменния комплекс, най-често се установяват мекотъканни патологии, съпътствани от болков синдром и нарушение на функцията.


Хипотетично би могло да се очаква, че сензомоторните дисфункции възникват вторично вследствие увредата и болката. Комбинацията от мекотъканна увреда, болка и сензомоторен дефицит е директен фактор, нарушаващ ставната функция, който създава сериозен риск от задълбочаване на патологията и/или повторно травмиране. В повечето клинични проучвания се установява наличие на сензомоторни дисфункции предимно при пациенти с различна по степен раменна нестабилност, а също и при пациенти със заболявания като импинджмънт синдром или руптури на ротаторния маншон.