Проблемите, свързани с уриниране, дефекация, както и с половите функции се причисляват към т.нар. тазоворезервоарни разстройства. Много често нарушенията в тази сфера се проявяват съвместно. Причина могат да бъдат както увреждания в самите органи, така и да имат неврологична генеза, т.е да са свързани с нарушение в тяхната инервация и контрол. Познанието за начина на осъществяване на акта на уриниране е от значение за установяване и на вида неврологично увреждане, което стои в основата на проблема.

 

Как се осъщестява акта на уриниране?


Важно е на първо място да се отбележи, че в инервацията и контрола на пикочния мехур взимат участие две нервни системи. Това са соматичната – волева, осъзната нервна система и автономната нервна система, която се осъществява по рефлексен механизъм и не е осъзната, настъпва пряко волята на човека. Функциите на двата вида инервация се допълват, за да могат да осигурят акта на уриниране, съобразно социално възприетите норми на поведение, т.е във време и място, когато това е удобно да се осъществи.

 

Четири са основните центрове, т.е места от централната нервна система, които участват в контрола на уринирането.

 

На първо място това е главният мозък, в това число неговата кора, до която достигат сигналите, че пикочният мехур е напълнен. Именно това е мястото, където става и осъзнаването на този процес. Изхождащите от това това място сигнали в повечето случаи са задръжни, т.е възпрепятстващи процеса на уриниране, докато се осигурят условия за неговото осъществяване. Когато такива условия са налице той изпраща възбудни сигнали към втория, най-важен, център на микцията – моста.

 

Мостът е част от мозъчния ствол и представлява основният център на регулация на микцията, т.е на балансиране на процеса на задръжка и изпразване на пикочния мехур. Мостът се намира под влияние на психоемоционални и хормонални фактори, което е причина някои хора да изпитват инконтиненция, т.е невъзможна задръжка на микцията при наличие на стрес или страх.

 

Следващият важен участник в процеса на микцията е гръбначният мозък. Той представлява важна релейна станция между неговия сакрален отдел и главния мозък. По неговото протежение преминават сетивни импулси, носещи информация за състоянието на напълненост на пикочния мехур. Пак по неговата дължина от друга страна се разпростират импулси от мозъка до пикочния мехур, носещи команди за съответното действие.

 

Сакралният отдел на гръбначния мозък е четвъртото звено от веригата, Това е мястото, където постъпват първоначално сетивните импулси от пикочния мехур, разпростиращи се впоследствие до главния мозък, за да стане процесът осъзнат. Тук е и мястото, където се сключва рефлексната дъга на автономната – неосъзната рефлексна дейност. При деца до 3-4 годишна възраст, поради незрялост на главния мозък, последният все още не може пълноценно да окаже инхибиторен ефект върху моста,а оттам и върху пикочния мехур. Затова в тази възраст преобладава автономния контрол и микцията се осъществява неволево, неосъзнато.

 

Друг важен участник в процеса на микцията е периферната нервна система, в това число сетивните влакна, носещи информация за състоянието на напълненост на пикочния мехур, и двигателните влакна, които директно инервират мускулите, които осъществяват процеса на задръжка или изпразване на пикочния мехур.

 

Какви видове нарушения в микцията съществуват?

Практически всяко нарушение в по-гореизброените места води до съответната симптоматика от страна на пикочния мехур.

  • Автоматичен мехур - наблюдава се при травми и увреди на гръбначния мозък над сакралния отдел. Нарушена е волевата, но е запазена автономна инервация на пикочния мехур. Проявява се като периодична инконтиненция (изтичане) на урината, която е в малко количество. Изпразването на пикочния мехур е непълно и създава условия за развитие на уроинфекция;
  • Автономен мехур – настъпва при увреда, засягаща и сакралния отдел – травми, тумори, миелити, увреда на периферните нерви и др. Засегната е както волевата, така и автономната инервация. Наблюдава се постоянна инконтиненция на урината, която изтича непрекъснато на капки, без да се усещат позиви за уриниране;
  • Атоничен мехур – настъпва при увреда на сетивната част на периферната нервна система. До мозъка не постъпват сигнали за състоянието на напълненост на пикочния мехур, както и за самата микция. Проявите са както при автономния мехур;
NEWS_MORE_BOX

 

  • Императивни позиви за уриниране – това са чести, неволеви позиви, които временно могат да бъдат задържани, но не и преодоляни и завършват накрая с неволево изпускане. Често се срещат при множествена склероза;
  • Ретенция на урината – т.е задръжка на микцията. Среща се във фазата на спинален шок след пълно прекъсване на гръбначния мозък, както и в 25% от случаите след мозъчен инсулт. Съчетава се и с ретенция на дефекацията, както и със съответната придружаваща симптоматика – например пареза на крайниците. При увреда на периферните нерви, вследствие захарен диабет, синдром на Гилен-Баре, лумбална дискова херния, невросифилис или операция в областта на таза също може да се стигне до ретенция на урината и дефекацията, вследствие арефлексия на мускулите детрузори.