Признак на тиреотоксикоза са и ритъмните нарушения на сърцето

Сърцебиене, ускорен пулс и усещане за прескачане на сърцето могат да бъдат признак за тиреотоксикоза. Тя може да е обусловена от повишена продукция на щитовидни хормони (хипертиреоидизъм) или друга причина за повишено „изръсване” на хормони в кръвното русло (възпалителен процес водещ до деструкция на жлезата или екзогенен прием на щитовидни хормони).

 

Сърцето и съдовете са едни от прицелните органи, върху които щитовидните хормони оказват многостранни действия. Те повишават силата и честотата на съкращенията на сърдечния мускул, проводимостта на електричните сигнали в него, с което увеличават ударния и минутния обем и сърдечната честота, а също повлияват периферната съдова резистентност и екстрацелуларния плазмен обем. 

 

Това е предпоставка за тахикардия (сърдечна честота над 100 у/мин) и настъпване на ритъмни нарушения. Тахикардията е по-силно изразена при физически усилия, но персистира в покой и по време на сън. 

 

Ритъмните нарушения са едни от най-честите усложнения на една хронична тиреотоксикоза особено при хора над 50 години. По правило те протичат като хронична тахиаритмия при предсърдно мъждене или трептене. 

 

Предсърдното мъждене и трептене са вид надкамерни тахикардии, при които абнормният сърдечен ритъм се поражда в предсърдията на сърцето и това бива причина за ускоряване на камерната честота. 

 

Възникналите патологични електрични импулси в предсърдията „за щастие” не биват винаги провеждани към камерите, част от тях не се пропускат от AV-възела, който се намира на прехода предсърдия/камери. И в двата случая на предсърдно трептене и мъждене е налице хаотично съкращение на предсърдията и камерите, но при предсърдното трептене обичайно камерната честота достига около 150 у/мин, а при мъжденето е по-ниска.

 

Неритмичното и хаотично съкращение на сърдечния мускул е предпоставка за образуване на тробми в предсърдията, които могат да бъдат причина за настъпване на инфаркт в даден орган (най-често сърце, мозък, бял дроб). Антикоагулантно лечение е задължително при подобен тип аритмии.

 

 

Тиреотоксикозата потенцира коронарните спазми и може да бъде причина за стабилна и нестабилна стенокардия., вкл. и при млади хора, без подлежаща исхемична-болест на сърцето. Причината е, че щитовидните хормони повишават енергопродукцията и кислородните нужди на сърдечния мускул вчастност.

 

Ексцесивната продукцията на щитовидни хормони е причина и за артериална хипертония. По-често тя е с голям диапазон между систола и диастола. Понижената дистола е в резултат на намалената периферна съдова резистентност главно в кожата и мускулите.

 

Хроничната тиреотоксикоза нерядко води до вторична кардиомиопатия – хипертрофия на миокарда на лявата камера в резултат на повишения ударен и минутен обем, което често е причина и за поява на функционални шумове. 

 

Тези изменения са субстрат на т.нар. тиреотоксично сърце и на развиваща се в по-късните стадии сърдечна недостатъчност, която бива относително резистентна на лечение.

 

Подлежащо тиреоидно заболяване – тиреотоксикоза следва да се предполага при лица с анамнеза за съпътстващи оплаквания от редукция на тегло при запазен апетит, повишено изпотяване, данни за заболяване на щитовидната жлеза в миналото или фамилност за това, както и при хора с данни за ритъмни нарушения на сърцето при отсъствие на други обективни причини за това. Необходимо е да се изследват ТСХ, ФТ3 и ФТ4. Диагнозата би могла да се допълни от ехография на щитовидната жлеза и при необходимост и преценка отстрана на лекар – имунологични изследвания, сцинтиграфия и биопсия на щитовидната жлеза.

 

Необходимо е започване на лечение с тиреостатични медикаменти с цел нормализиране на щитовидната функция (в случаите на хиперфункция) или с противовъзпалителни медикаменти при деструктивните форми, или редуциране на екзогенните нокси. Допълнително би могло да се дадат бета-блокери за коригиране на сърдечната честота и антикоагуланти при аритмии. В повечето случаи на втори етап след овладяване на тиреотоксикозата се налага радикално лечение (операция или радиойодтерапия) в случаите на заболявания, протичащи с повишена функция на щитовидната жлеза.