Трите основни терапевтични подхода в лечението на онкологичните заболявания са оперативната интервенция, химиотерапията и лъчетерапията. Използваната комбинация от тях може да е различна.

 

Обща, обаче, е концепцията за т.н. "терапевтичен прозорец" , в рамките на който трябва да влезе всеки един от подходите. Идеята на терапевтичния прозорец е да бъде оценена онази тънка граница между вредата и ползата от даден метод, над която приложението му не е обосновано.


 

След като в конвенционалното онколечение се говори за допустима вреда върху здравите клетки, е обяснимо защо медицинската общност е насочила вниманието си към откриването на такова лечение на онкологичните заболявания, което да е както високоефективно, така и безвредно за нормалните клетки на тялото.

 

Както показва името и, прицелната терапия е насочена към определена мишена. Такава мишена може да бъде рецептор по повърхността на туморните клетки или растежен фактор, играещ ключова роля в метаболизма им.

 

Разбира се, логично условие за приложението на прицелна терапия е мишената да бъде доказана чрез изследвания на конкретния пациент. Това са генетични и хистологини тестове, които ще гарантират, че пациентът притежава в туморните си клетки мишената, към която в организма ще бъдат въведени специфични убийци.

 

Две са главните групи прицелни медикаменти - моноклонални антитела и малки молекулни инхибитори. Те блокират специфични молекули, необходими за растежа и разпространението на различни видове злокачествен рак. Механизмите на лекарственото им действие са разнообразни.

 

Разликата между двата вида медикаменти е в химичната им структура, пътя и честотата на въвеждане в организма и механизма да действието им. Това, което ги обединява, е афинитетът на тези медикаменти към характерни само за туморните клетки структорни и функционални молекули.

 

Моноклоналните антитела се въвеждат интравенозно. Прилагат се от веднъж седмично до веднъж месечно. По-скъпи и по-специфични са в действието си от другия тип медикаменти.

 

Механизмът на тяхното действие залага на активиране на имунната система на пациента и насочване на нейното внимание към раковия процес. Свързването на антителата към повърхността на раковите клетки привлича клетки на имунната система, които унищожават туморните.

 

Друг път антителата може да са натоварени със смъртоносен товар като токсин или радиоактивно вещество. Ето защо, специфичността на антителата е от особена важност за лечебния процес. Тя гарантира, че те ще се насочат единствено към неопластичния процес и ще предизвикат смъртта само на мутиралите клетки.

 

Най-популярното моноклонално антитяло, използвано за терапия, е Herceptin (Trastuzumab). Доказано е, че при над 25% от жените с рак на гърдата, по повърхността на туморните клетки е представен в особено голямо количество определен рецептор за растежни фактори. Въведените антитела блокират тези рецептори и привличат клетките убийци на имунната система към неопластичните клетки.

NEWS_MORE_BOX

 

Горната терапия се прилага единствено в случаи на доказана свръхекспресия на специфичните рецептори. Ако те липсват, антителата няма да има за какво да се хванат и ще циркулират безцелно и неефективно в организма.

 

Моноклоналните антитела могат да бъдат насочени не само към клетки, но и към важни за развитието на тумора растежни молекули. Повечето неоплазми се нуждаят от обилно кръвоснабдяване и предизвикват разрастване на съдовата мрежа в и около туморната маса.

 

Антитялото Avastin (bevacizumab) се използва за лечение на някои белодробни тумори. Механизмът на действие е блокиране на молекули, предизвикващи разрастване на нови съдове. По този начин, туморът се задушава и умира от глад, понеже няма достатъчно съдове, които да го изхранват.

 

Малките молекулни инхибитори са вторият вид прицелни медикаменти. Те се приемат всеки ден, през устата. Цената им е по-ниска.

 

При хроничната миелоидна левкемия се наблюдава генетичен дефект, довеждащ до свръхпродукция на специфичен ензим в раковите клетки. Молекулният инхибитор Imatinib неутрализира тези ензими и е ефективен при 98% от пациентите.

 

Прицелната терапия е, все още, твърде скъп метод на лечение, за да може всеки пациент да си я позволи. Медикаментите, които се използват, постоянно се осъвършенстват. Ясно е, обаче, че това е бъдещето на индивидуализираното онколечение. Поставените основи дават основание да се каже, че онкологията е навлязла в ерата на прицелната терапия.