Пневмонията представлява възпалителен процес, засягащ белите дробове, с ангажиране на алвеолите и/или интерстициалното пространство (разполагащо се между клетките). Пневмониите могат да протичат остро или хронично, а според големината на засегнатия участък от възпалителния процес, могат да се разделят на лобарна, лобуларна, сегментарна и други.
 
Като основна и най-честа причина за пневмониите се посочват различни болестотворни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбични причинители, както и някои паразити. Не бива да бъде подценяван и броят на така наречените неинфекциозни пневмонии – вследствие от вдишването на токсични газове, след лъчетерапия в областта на белите дробове, около метастатични огнища (разсейки на рак) и други.
 

С какви симптоми се характеризира клиничната картина на заболяването?

Характерно е внезапно влошаване на общото състояние – силно повишена телесна температура 39-40 градуса; кашлица, която се засилва по интензитет; болки в гръдния кош; затруднено дишане, дори и при леко натоварване или покой; болните могат да бъдат бледи или с данни за цианоза – показателно е посиняването на устните. Често пациентите са с учестено дишане, което се явява компенсаторен механизъм за набавяне на достатъчно кислород, дори и на фона на намаления белодробен капацитет.
 
В зависимост от стадия и вида на пневмонията са налице отклонения в лабораторните изследвания, които имат диагностично значение и роля за по-нататъшното лечение. Рентгеновото изследване е обективен метод за определяне размера и точното разположение на пневмоничното огнище.

 

Кои методи на физиотерапията се прилагат при лечение на пневмонии?


Физиотерапията има за цел ускоряване възстановяването и намаляване риска от евентуални усложнения. В съображение влизат аерозолтерапията, електрофореза, топлолечение, ултразвуково облъчване, дихателна гимнастика, масажи и други.
 
Аерозолтерапията се състои в инхалиране на различни медикаменти с цел прякото им въздействие върху възпалителното огнище. Прилагат се един или комбинация от няколко медикамента, които се определят от симптомите. Най-често се комбинират антибиотици, муколитици (разграждащи жилавия секрет), медикаменти с експекторираща функция (улесняващи отхрачването), бронходилататори и други. За подобряване на абсорбцията и намаляване на дозата на медикаменти се прилага ултразвукова аерозолтерапия.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Процедурите с ултравиолетови и инфрачервени лампи имат за цел локално разширяване на кръвоносните съдове с цел подобряване трофиката на засегнатите тъкани. По този начин се улеснява „разнасянето“ на възпалителния процес и подобряване на вентилацията.
 
Дихателната гимнастика представлява комбинация от упражнения, имащи за цел повишаване обема на дихателните повърхности и съответно подобряване на дихателната функция. От значение е пациентът да бъде афебрилен – без данни за повишена температура.
 
Подходящо е назначаването на масажи в областта на гръдния кош, които подобряват отхрачването на събраните секрети и по този начин се подобрява дишането. Познати са два основни похвата – вибрационен и перкусионен (чрез потупкване).
 
Топлолечението, подобно на терапията с инфрачервени лампи има за цел да подобри трофиката на засегнатите участъци от белите дробове. Прилага се парафинолечение, апликации с лечебна кал и други.
 
Най-честите противопоказания за прилагане на физиотерапия са фебрилни пациенти, наличие на злокачествено заболяване и сърдечно-съдови заболявания, които са в декомпенсирал стадий. 3449