Придобитите имунодефицитни състояния се наричат още вторични. Причините за тях са разнообразни. Етиологичните фактори не са генетични. Те атакуват определен компонент от имунната защита или комплексно имунната система. В този ред на мисли, групата на вторичните имунодефицити е многолика. В нея попадат състояния с различна етиология и клинични прояви.
Нарушението във функцията на фагоцитиращите клетки и системата на комплемента (защитни протеини циркулиращи в серума) се отразява на възприемчивостта към бактериални инфекции. Потискането на клетъчния имунитет има отношение предимно към възприемчивостта към вирусни и гъбични инфекции. От друга страна, самите инфекции могат да причинят преходни вторични имунодефицити.
Най-голямата група придобити имунодефицитни състояния са тези, развиващи се след преболедуване от определени инфекциозни заболявания. Паразитните и бактериалните заболявания имат по-нисък потенциал да предизвикат имунодефицити в контекста на сравнението им с вирусните инфекции.
В острите фази на грип, рубеола, паротит, остър хепатит и др. вирусни инфекции се установява т.нар. анергия на някои бели кръвни клетки. Това състояние се характеризира с намалена чувствителност и реактивност на имунните клетки към патогенна флора. Ето защо, по време на преболедуване от грип, а и малко след това, организмът е с отслабени имунни защитни сили и грипът може да се усложни с бактериални инфекции на дихателната система.
Най-популярният придобит имунодефицит е този при синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Вирусът атакува предоминантно определен вид лимфоцити като рано или късно предизвиква тяхната деструкция. Това води до прогресивно намаляване на броя на атакуваните клетки, които са основна регулаторна станция в осъществяването на имунния отговор. Следователно, се развива не само изолиран качествен, но и цялостен функционален придобит имунен дефицит.
Друг пример за вторичен имунодефицит е този, придобит след изгаряния. В първите дни след изгарянето се регистрират намалени концентрации на серумните имноглобулини. При по-високи степени на изгаряне се засяга и клетъчния имунен отговор, но тези състояния са преходни. Придобит имунодефицит може да се наблюдава и при уремия, метаболитни заболявания като диабет, след хирургични интервенции и др.
Недоимъчното хранене също се отразява на способността на левкоцитите и лимфоцитите да синтезират биоактивни вещества, както и на клетките предшественици в костния мозък да се делят и диференцират. Злокачествените заболявания могат да бъдат разглеждани като белег на имунна слабост. В този ред на мисли, някои нови експериментални лечения на малигнени неоплазми се прицелват именно в "събуждането" на имунната система като опорен стълб в лечението на рака. От друга страна, развитието на туморите изтощава имунната система и задълбочава слабостта ѝ.
Част от медикаментозното лечение на неопластичните и на автоимунните заболявания е представено от групата на цитотатиците. Тези медикаменти имат потенциал да увредят костния мозък и да засегнат кръвотворната му функция. Въобще факторите, които могат да предизвикат костномозъчна алпазия влизат и сред тези, индуциращи вторичен имунодефицит.
Придобитите имунодефицитни състояния са обратими в повечето случаи. Когато бъде премахнат етиологичния фактор или бъде излекувано основното заболяване, довело до тях, огранизмът има потенциал да възстанови имунната система. В случаите на СПИН и авансирали злокачествени неоплазми прогресирането на дефицита може да бъде забавено, но не и спряно напълно.
