Затлъстяването е хронично метаболитно рецидивиращо заболяване, което е широко разпространено в съвременния свят и за съжаление е трудно лечимо. Нежеланото натрупване на тегло възниква в резултат от комбинацията на много фактори. Влияние оказват биологичните, генетичните, социалните и поведенческите фактори, както и околната среда.


Основен рисков фактор за затлъстяването е генетичната предразположеност. Всеки човек се ражда с набор от гени, които се наследяват от родителите и определят неговия външен вид и предиспозицията към определени заболявания.


Затлъстяването е полигенно заболяване. Установени са стотици гени, които допринасят за развитието на обезитет. Един единствен ген сам по себе си може да има малък принос към покачването на тегло, но съчетанието на няколко гена има подсилващ ефект и сумарно води до по-голямо натрупване на излишни килограми.



Изключение прави т.нар. моногенно затлъстяване, което се дължи на мутация в един ген, а носителите му неизбежно развиват обезитет. То е изключително рядко (под 6% от случаите) и обичайно започва от много ранна детска възраст (под 3 години) и достига екстремни стойности. В някои случаи се съчетава с други проблеми, като умствена изостаналост, нарушения в развитието, безплодие и множество малформации.


Генетичната предразположеност, не означава непременно, че трябва да се развие заболяване. Необходими са много други фактори, които да „активират“ генетично заложената програма и да започне процесът на напълняване. Изключение правят споменатите редки моногенни форми, при които затлъстяване настъпва независимо от факторите на околната среда.


Биологичните фактори, които оказват влияние, са полът, възрастта и расата. Женският пол е по-податлив на затлъстяване. Особено важни са периодите на бременността и преходът към менопауза. Това са естествени процеси, при които има рязка промяна в нивата на половите хормони. Така може да настъпи необратима промяна в теглото и телесния състав на женския организъм. Данните от големите проучвания показват, че само около 50% от жените успяват да възвърнат теглото си от преди бременността.


Остаряването също е естествен процес, който се характеризира с промяна в телесния състав. С напредването на възрастта се губи мускулна маса (саркопения) за сметка на по-голямо количество мастна тъкан. Мазнините се натрупват както подкожно, така и в областта на вътрешните органи и корема, а именно висцералното затлъстяване е основен рисков фактор за диабет и сърдечно-съдови заболявания. Този модел на затлъстяване е по-характерен за мъжкия пол, докато при жените мазнините се отлагат предимно по ханша и бедрата.


Всички изброени до тук фактори са немодифицируеми, т.е. не зависят от човека и не могат да бъдат променяни. Тези на околната среда обаче могат да се коригират.


Основен такъв фактор е храната. В нашето съвремие имаме неограничен достъп до преработена храна, съдържаща рафинирани захари и наситени мазнини. Има голяма концентрация на т.нар. заведения за бързо хранене, които предлагат именно такива „вредни храни“ (junk food). От друга страна достъпът до качествена и чиста храна е ограничен, а тя в повечето случаи е и много скъпа, поради което здравословното хранене е силно затруднено. Друг факт е, че порциите също са се увеличи значително през последните години.


Транспортът и инфраструктурата също заемат важно място. Вече все по-рядко ходим пеш, а използването на автомобил или градски транспорт се е превърнало в необходимост. Повишеният прием на високо-калорични преработени храни в съчетание с ниската физическа активност и застоялият начин на живот, водят до положителен енергиен баланс и трупане на излишни калории.


Друг съвременен рисков фактор е стресът, който за съжаление е неизбежен. Ежедневието ни е съпроводено от постоянен стрес, който води до отделянето на стресовия хормон кортизол. Повишените му нива водят до нарушения в съня, промяна в хранителните навици и предразполагат към психични нарушения и депресия – фактори, които водят до промени в теглото. 


Кортизолът повишава апетита за „утешаващи“ храни, които обичайно са богати на захари. Съшо така той има важна роля и в процеса на запаметяване, особено на емоционални събития с негативен характер. Така винаги при чувство на стрес, мозъкът ще си „припомня“, че приемът на утешаваща храна кара организмът да се чувства добре. Това е процес на създаване на нови навици, които са в основата на емоционално обусловеното затлъстяване.


Предстои да разгледаме и патологичните фактори, свързани с определени заболявания и прием на медикаменти, които повишават риска от затлъстяване.


Библиография:

1.  Lee A, Cardel MI, Donahoo WT. Social and Environmental Factors Influencing Obesity [Internet]. Endotext.
2. Srivastana G, Krushner RF, Apovian C. Use of the Historial Weight Trajectory to Guide an Obesity-Focused Patient Encounter [Internet]. Endotext.
3. Dallman MF. Stress-induced obesity and the emotional nervous system. Trends Endocrinol Metab. 2010 Mar;21(3):159–65.