При физиологични условия се наблюдава баланс между чревния микробиом, епителните клетки, покриващи чревната лигавица и имунните клетки, които се срещат тъканите. Функцията на всеки един от тези елементи, обаче, се влияе от различни фактори на околната среда – тютюнопушене, прием на антибиотици и други, както и от генетични фактори. По този начин се нарушава баланса и настъпва хронично възпалително състояние, с което се характеризират възпалителните заболявания на червата.
 

Въпреки че подобно състояние е нормално да настъпи при наличие на болестотворен причинител, при възпалителните заболявания на червата, обаче, причината за настъпването му не е наличието на патоген. Ето защо тези заболявания се считат като резултат от нарушен имунен отговор към собствения чревен микробиом, с или без съчетание на автоимунни процеси. При нормални условия в червата се срещат множество имунни клетки, които, обаче, имат ограничено действие и не реагират срещу антигените от микробиома или други антигени, приемани с храната.
 

При настъпване на инфекция се активира изцяло лимфната тъкан в червата, но регулаторните механизми осигуряват ефективен имунен отговор и възстановяване на тъканите. При възпалителните заболявания на червата този процес не се наблюдава. Чревният микробиом заема централно място в патогенезата на възпалителните чревни заболявания. При всеки пациент се наблюдава автентична комбинация и разнообразие от видове бактерии в микробиома, който е започнал своето изграждане още след раждането.
 


Смята се, че микробиомът е ключов елемент в поддържането на здравето и баланса в човешкия организъм. Осигуряването на постоянство на неговото разнообразие и състав се контролира както от организма на гостоприемника, така и от външни, и генетични фактори. От своя страна, микрибиомът, посредством своите структурни компоненти и метаболитна активност, има съществено влияние върху функциите на епителната тъкан и имунната система на гостоприемника. Това се осъществява посредством разнообразни епигенетични ефекти. Ако те се проявят още в ранна възраст, когато се формира състава и разнообразието на микробиома, те могат да окажат ключово влияние върху последващия риск от развитие на възпалителни заболявания на червата.
 

Специфични компоненти от чревния микробиом могат да имат защитен ефект срещу развитие на тези състояния или обратно – да допринасят за по-висок риск. Наблюденията са показали, че при пациенти с улцерозен колит или болест на Крон се наблюдават значителни разлики в състава на чревната микрофлора.  Също така за тях е характерна и дисбиоза – състояние, което предразполага към настъпване на патологични процеси под действието на микроорганизми, които предизвикват възпалителен отговор.
 

Голяма част от промените в състава на чревния микробиом настъпват в отговор на възпаление. По тази причина приемът на различни терапевтични средства, които причиняват увреждане на чревната среда, могат да увеличат риска или да влошат вече настъпила болест на Крон. Характерното за възпалителните заболявания на червата е, че възпалителните процеси настъпват под действието на генетични фактори в съчетание с фактори на околната среда.

 

След инициация на тези процеси се формира възпалителен отговор, който се възпрепятства от активирането на Т-клетките в съчетание с нарушения в регулаторните механизми. Последваща каскада от възпалителни медиатори разпространява възпалението и прави всяка негова част потенциална мишена за терапевтично въздействие.
 

Възпалителните медиатори имат разнообразно действие върху тъканите. Те стимулират възстановителните процеси, но също така активират коагулационната каскада и производството на колаген. Те се произвеждат в отговор на инфекции, но регулаторните механизми позволяват тяхното потушаване с цел предпазване от тъканна увреда. При възпалителни заболявания на червата се наблюдава дисбаланс между провъзпалителните и противовъзпалителните медиатори. Някои от тях активират определени клетки, участващи във възпалението, с което се предизвиква разрастване и дисрегулация на ваъзпалителните процеси.

 

Референции:

Harrison's Principles of Internal Medicine, 21th Edition, McGraw Hill, 2022