Анемичният синдром се изразява в намалени стойности на еритроцитите, хематокрита и хемоглобина – такива, които не могат да обезпечат нуждите на тъканите от кислород. Това е една лабораторна находка, като каквато и да е причината за анемия, симптомите са сходни – от лесна уморяемост и раздразнителност до дихателна недостатъчност – в зависимост от тежестта.


Всички видове анемии могат да имат еднаква симптоматика що се касае до анемичния синдром в частност, но пък различните причини за състоянието дават и допълнителни характерни симптоми и оплаквания. Желязодефицитната анемия не прави изключение.


Недостигът на желязо в организма е най-често срещаното анемично състояние в световен мащаб – в Европа засяга 10-15% от ените в детеродна възраст. Сред самите анемии, на желязодефецитната се падат 80% от случаите, като и в 80% от засегнатите пациенти те са жени.



Причини за дефицит на желязо


Те могат да бъдат от безобидни, до намекващи за наличието на сериозно забояване. Могат да се обединят в четири групи:


1.    Недостатъчен внос – дори и в развитите страни, където няма недостиг на хранителни вещества, това може да се случи, особено при вегетарианци, кърмачета или възрастни хора с лошо съзъбие и трудности в храненето.

 

2.    Недостатъчна резорбция на приетото желязо – това се наблюдава след резекция на стомаха и/или тънките черва, хроничен атрофичен гастрит и малабсорбционен синдром.

 

3.    Повишени потребности от желязо – това е по време на растеж, бременност и кърмене, както и при лечение на дефицитни състояния с витамин В12, фолати, еритропоетин, при което „съживената“ еритропоеза изисква и повече желязо.

 

4.    Кръвозагуба – товае най-честата причина за железен дефицит. Става въпрос за хронични кръвозагуби, за които пациентът може и да не си дава сметка. Например ежедневна загуба на по 5 мл кръв надвишава максималната дневна абсорбция на желязо и може да доведе до недостиг.


Единствените физиологични (нормални) причини за кръвозагуби са менструацията и раждането – стига и те да са в рамките на нормите.


Патологично кървене може да има от урогениталната система (доброкачествени или злокачествени образувания на матката, хиперменорея и др.), от храносмилателната система (например кървящи варици на хранопровода, язвена болест, улцерозен колит, рак, хемороиди) и при някои други състояния.


Кървенето от стомашно-чревния тракт може да не е лесно видимо в изпражненията и да не прави впечатление – има и т. нар. окултно кървене, което се установява лабораторно. Ако кръвозагубата е от горните отдели (напр. хранопровод, стомах) и ако е обилно, това може да причини черно оцветяване на изпражненията. Т.е. такъв тип кървене може да не се асоциира с първата ни представа когато чуем думата кръв.


Недостиг на желязо – какво следва


Недоимъкът на желязо протича в три етапа.


На първо място е прелатентният недоимък – при него все още се поддържат нормални стойности, благодарение обаче на изчерпаните депа – серумният феритин е с понижени стойности.


При липса на корекция се преминава към латентен железен недоимък – вече и серумното желязо е намалено, сидеробластите в костния мозък са под 10%, трансферинът е с повишени стойности, насищането му е под 15%. На този етап има желязодефицитна еритропоеза, без все още прояви на анемия. Такъв тип еритропоеза означава, че броят на еритроцитите е запазен, но те са с намалено съдържание на хемоглобин.


Описаното състояние ако не се коригира с повишаване постъпленията на желязо достига до изразен железен дефицит – съответно налице е понижение на хемоглобина и еритроцитите – има анемия.


Освен в хемоглобина, желязото взима участие и в някои важни ензимни системи като цитохромите и други. Ето защо още в ранните стадии на железния дефицит може да има недостатъчна активност на тези желязозависими ензими с нарушена обмяна и регенерация в тъканите, особено лигавиците.


В по-напредналите стадии освен тези системи и еритроцитите, се засяга цялата хемопоеза (процес на кръвотворене) и може да има умерено понижение стойностите на гранулоцитите, нарушения във функцията на неутрофилите и лимфоцитите, предразполагащо към по-често възникване на инфекциозни заболявания.