Гломерулонефритът е заболяване на бъбреците, при което е засегната основната функционална част на бъбрека - гломерулата. Това нарушение много чесно хронифицира.

 

Прогресията на острия гломерулонефрит до хроничен зависи до голяма степен от първоначалната причина, довела до появилия се патологичен процес.


 

При пациентите, които страдат от постстрептококов гломерулонефрит, бъбречната функция почти винаги се възстановява напълно при адекватно лечение.

 

Само 1-2% от хората с постстрептококов гломерулонефрит прогресират до хронична бъбречна недостатъчност и хроничен гломерулонефрит. При по-големи деца с бързо прогресиращо заболяване рискът е най-голям.

 

Хронифицитането на заболяването може да се наблюдава в резултат на бързо прогресиращ гломерулонефрит, при който 90% от случаите прогресират в рамките на няколко седмици или месеци.

 

При 80% от пациентите с фокална сегментарна гломерулосклероза, прогресията на заболяването се наблюдава до 10 години. Когато процесът е злокачествен, това се случва по-бързо. Причината за този вид нарушение може да бъде идиопатична или свързана с HIV инфекция.

 

Мембранната нефропатия е друга причина за хроничен гломерулонефрит. При нея около 20-30% от пациентите прогресират до хронична бъбречна недостатъчност и хроничен гломерулонефрит за период от 10 години.

 

В същия интервал - 10 години, след поставяне на диагноза мембранопролиферативен гломерулонефрит или IgA нефропатия може да се наблюдава хронична бъбречна недостатъчност и хроничен гломерулонефрит, при съответно 40% и 10% от засегнатите пациенти.

 

Лупусният нефрит също може да бъде причина за появата на хроничен гломерулонефрит или хронична бъбречна недостатъчност. Тези състояния се наблюдават при 20% от засегнатите пациенти.

 

Отделните хистологични варианти на лупусният гломерулонефрит също са от значение за развитието на заболяването. Някои от тях, например клас IV, се характеризират с по-бърз спад в бъбречните функции.  Наличието на антинеутрофилно цитоплазмено антитяло също е независим рисков фактор за лоши бъбречни резултати.

 

Много е важно засегнатите пациенти да бъдат запознати с възможните методи на лечение на хроничния гломерулонефрит, за да вземат най-доброто решение, с което да подобрят своето състояние.

 

Лечението на хроничния гломерулонефрит може да варира, в зависимост от тежестта на нарушението. Възможно е осъществяването на хемодиализа, перитонеална диализа или бъбречна трансплантация.

 

Референции:

https://emedicine.medscape.com/article/239392-overview#a5