Хиперпролактинемията е физиологично или патологично състояние на повишени серумни нива на хормона пролактин. Пролактинът е хормон с белтъчна структура, който се произвежда и секретира от лактотрофните клетки на предния дял на хипофизата. Той има основна функция в развитието на млечната жлеза при бременност и лактацията, но изпълнява и редица други функции – развитие на полови жлези, имунна фунцкия и др.

 

Контрол върху секрецията на пролактин оказват два хормона – тиреотропин-рилизинг хормон (TРХ) и допамин. ТРХ се секретира от хипоталамуса и стимулира производството на пролактин, докато допаминът потиска неговата секреция. Пролактинът от своя страна има основно значение при стимулация на лактацията.



Повишение в нивата на пролактин настъпват и при физически натоварвания, след оргазъм, при физическа стимулация на гърдите, при силен стрес, хипогликемия и др. Обикновено тези промени в нивата на пролактин са моменти и се нормализират в рамките на деня. Съществува и денонощен ритъм в секрецията му, като нивата на пролактин са по-високи по време на сън и през нощта.

 

Физиологична хиперпролактинемия настъпва по време на бременност и при кърмене, при което се наблюдава трайно повишение в нивата на пролактин до 300 ng/ml. Пролактинът потиска секрецията на гонатропин-рилизинг хормон от хипоталамуса, в резултат на което намалява секрецията на фоликуло-стимулиращ и лутеинизиращ хормони, а от там – на естрогени и прогестерон.

 

Като патологична се означава хиперпролактинемия, при която се наблюдава трайно повишаване нивата на пролактин над 20 ng/ml при жените при липса на бременност и кърмене или повишаване нивата на пролактин над 15 ng/ml при мъжете. При мъже и жени патологичната хиперпролактинемия води до хипогонадизъм и трудности със забременяването и стерилитет.

 

Причините за патологична хиперпролактинемия са разнообразни. Като основна причина се определя хипофизарният аденом – пролактином. Той е доброкачествено образувание, което според размерите си може да бъде микроаденом – до 10 мм, или макроаденом с размери над 10 мм. Причина за хиперпролактинемия могат да бъдат и смесените аденоми, които освен пролактин, произвеждат и друг хормон на хипофизата; акромегалията, при която има ексцесивна секреция на соматотропин; синдром на Кушинг.

 

Друга причина е отпадането на допаминовата инхибиция. Това може да се дължи на лезия на хипоталамуса, травми или тумори в областта на хипофизарната дръжка. Освен от наличието на органична лезия, допаминова инхибиция може да настъпи и при прием на определени медикаменти – антидепресанти, антипсихотици, прокинетици (напр. метоклопрамид), някои антихипертензивни средства и др. Ятрогенна хипепролактинемия в резултат на медикаменти може да настъпи и при прием на орални контрацептиви и естрогенови препарати.

 

Хиперпролактинемията може да бъде проява и на системно заболяване, каквито са хроничната бъбречна недостатъчност, чернодробната цироза, автоимунни заболявания, синдром на поликистозните яйчници, Херпес – Зостер вирусна инфекция.

 

Симптоматично патологичната хиперпролактинемия протича със смущения в менструалния цикъл – ановулаторни цикли, олигоменорея или аменорея Поради вторичната аменорея и ановулаторните цикли жените страдат от стерилитет. Галактореята е друг основен симптом – изтичане на коластра от гърдите на жени извън бременност или кърмене, или от гърдите на мъже. Настъпват смущения в сексуалната функция – понижено либидо, еректилна дисфункция при мъжете; нарушения в минералната обмяна и остеопороза; атеросклероза и повишен сърдечно-съдов риск.

 

Диагностицирането на патологична хиперпролактинемия се извършва чрез измерване на серумния пролактин. Измерването трябва да е трикратно, в три различни дни. Пациентите е нужно да се въздържат от полов контакт 24 часа преди изследване, а вземането на пробата се извършва в легнало положение на пациентката, при пълен покой. Друг диагностичен метод за определяне причината за хиперпролактинемия е ядрено-магнитният резонанс на хипофизата.

 

Лечението може да бъде медикаментозно или хирургично. Медикаментите, които се използват, са допаминови рецепторни агонисти и са първа линия при терапията на пролактиноми. Използва се бромкриптин, но поради честите си нежелани реакции все по-широка употрепа придобива каберголин, който е ново поколение допаминов агонист и се приема 1-2 пъти седмично. При неуспех, неподдаване или непоносимост към медикаментозното лечение се прибягва към хирургично такова.