Световъртежът е чест симптом на много заболявания, голяма част от които имат бенигнен характер по природа, в това число болест на Мениер, лабиринтит, вестибуларен невронит, бенигнен позиционен световъртеж и др. Световъртежът има периферен произход, когато засегнати са периферните нервни структури – вестибуларен нерв и вътрешното ухо. В други случаи причината може да засяга централната нервна система и в частност нейното кръвоснабдяване в частта, отговорна за поддържането на нормално равновесие.
Кръвоснабдяването на мозъчния ствол, малкия мозък и вътрешното ухо се осигурява от т.нар. вертебробазиларна система. Последната включва двете вертебрални артерии, които в по-голямата си част са разположени екстракраниално, базиларната артерия, образувана от сливането на последните, както и всички артериални клонове, които произлизат от тях. Оклузията на който и да е от главните клонове може да резултира в появата на световъртеж. Много често засегнати са един от трите главни циркумферентни клона, които произлизат от базиларната артерия – задна долна церебеларна артерия, предна долна церебеларна артерия и горна церебеларна артерия.
Причините за нарушение на кръвообращението в посочените клонове са същите, които засягат и каротидната система, кръвоснабдяваща останалата, по-голяма част от мозъчната тъкан:
- Атеросклероза;
- Емболизъм – по-честа причина за настъпването на вертебробазиларен инфаркт, в сравнение с каротидната система;
- Дисекация на вертебробазиларната система;
Това са трите най-чести причини за настъпването на вертебробазиларен инфаркт. Допълнителни фактори са:
- Субклавиан стийл синдром;
- Хиперкоагулационни състояния;
- Съдови заболявания и васкулити;
- Захарен диабет и др;
В зависимост от засегнатия артериален клон симптомите могат да са различни във връзка с различните мозъчни структури, които кръвоснабдява той.
При оклузия на задната долна церебеларна артерия се развива т.нар латерален медуларен инфаркт, познат още като синдром на Валенберг. Характерни признаци са:
- Световъртеж – по-скоро се описва като замаяност и нестабилност, отколкото като истински световъртеж;
- Гадене и/или повръщане;
- Нарушена координация на движенията в крайниците от страната на лезията;
- Нестабилна походка;
- Болка или изтръпване в едната лицева половина от страната на лезията;
- Загуба на усета за болка и температура в контралатералната телесна половина;
- Синдром на Хорнер – спадане на клепача, свиване на зеницата и анхидроза от страната на лезията;
- Нарушено преглъщане, дрезгавост на гласа.
Оклузията на предната долна церебеларна артерия е отговорна за развитие на т.нар. латерален понтомедуларен инфаркт, който показва общи черти със синдрома на Валенберг, но включва развитието на лицева парализа от страната на лезията и поява на тинитус и загуба на слуха от същата страна.
Познати и описани са още много инфаркти в вертебробазиларната система, всеки от които се характеризира с определени симптоми, различни в зависимост от мястото на настъпилата оклузия.
Световъртежът като алармиращ сигнал за настъпващ инсулт
В 48% от случаите инфарктите настъпващи във вертебробазиларната система се предшестват в рамките на дни или седмици от т.нар. транзиторни исхемични атаки. Изявата на последните е същата като при инсулта, с тази разлика, че симптомите претърпяват пълно обратно развитие в рамките на 24 часа. Най-често симптомите отшумяват в рамките средно на 8 минути. Световъртежът може да бъде единствено оплакване.
Пациентите, преживяли транзиторна исхемична атака във вертебробазиларната система имат по-голям риск от последващо развитие на инсулт в сравнение с тези, преживяли транзиторен епизод в каротидната система.
Всяка внезапна поява на световъртеж, особено в по-късна възраст, придружена и от допълнителни неврологочни симптоми изисква внимателно клинично обследване и инструментално прецизиране.
Сезонни продукти
