Опорно-двигателният апарат при човека включва кости, стави, ставна капсула, хрущялна тъкан, ставни връзки и сухожилия.


Хрущялната тъкан няма собствено кръвоснабдяване, лимфни съдове и нерви. Тя се снабдява с хранителни вещества от синовиалната тъкан. Този процес на дифузия от синовията към хрущяла се осъществява по време на движение. Това е и причината физическата активност да допринася за добрата трофика на хрущялната тъкан.


Характерно за хрущяла е, че има добри регенеративни способности, но в най-голяма степен този процес е застъпен при децата. При нарушения се предизвиква мигриране на клетки от перихондриума към увреденото място.



Различните хормони имат различно влияние върху хрущялната тъкан. Тироксинът, тестостеронът и растежният хормон ускоряват растежа на хрущяла, за разлика от други хормони като естрогените, кортизонът и хидрокортизонът, които имат обратен ефект.


Най-често срещащото се заболяване на ставите, следствие увреда и износване на ставния хрущял е артрозната болест.


Остеоартрозата е заболяване, което е тясно свързано с възрастта. То е рядко срещано преди 40 годишна възраст, но неговата честота нараства с бързи темпове след тази възраст. Така повечето хора над 70 години имат артрозни промени в ставите, въпреки че те могат да са безсимптомни.


По отношение на гонартрозата (артрозна болест, засягаща коляното) няма подчертана наследственост. Наследствеността е подчертана по отношение на остеоартрозата на малките стави на ръцете и на грабначния стълб. 


При началната гонартроза симптомите са съвсем дискретни, защото хрущялната тъкан няма нервни влакна, което обяснява защо не е налице болка.


Често първите симптоми за увреда на ставния хрущял са леко изпукване при клякания, ставания, при завъртания. Впоследствие се появява и болка, която е с механичен характер, т.е. тя се появява единствено и само при физическо натоварване.


При по-тежките случаи болката е постоянно налице – включително и през нощта. В тези случаи става въпрос за липса на ставен хрущял, при което е налице търкане на кост в кост. Това е най-тежката форма, при която трябва да бъде направена ендопротеза, т.е. да се смени ставата на пациента с изкуствена става.


Повишеното натоварване на ставата и механичният стрес, който тя получава, води до увреждане на ставния хрущял. Клетките на хрущялната тъкан (хондроцити) се опитват да компенсират загубената хрущялна тъкан, но обикновено реакцията е неадекватна и се стига до дегенерация на ставния хрущял.


При начално развиващи се процеси подходящ е приемът на добавки, които съдържат хиалуронова киселина и хондроитин. Но с напредване на загубата на хрущялна тъкан и неправилното ѝ разрастване при опитите за компенсация на хрущялния дефект място има т. нар. възстановителна хирургия.


Хрущялно-възстановителната хирургия е обект на повишаващ се интерес през последните две десетилетия и бележи сериозен ръст в своето развитие по две причини. Тя облекчава болката, възстановява нормалната функция на ставата и забавя или спира развитието на дегенеративните заболявания, което отлага във времето или премахва необходимостта от ставно протезиране.


Артроскопска оперативна техника не възстановява и не възобновява ставния хрущял. Използва се за заглаждане на ставния хрущял и премахване на малки ръбцови образувания по края на дефекта. Техниката на вътреставния дебридман подобрява плъзгаемостта на ставата и премахва болковата симптоматика.


Изключително важна е ранната диагноза. Рентгенът е късна диагностика, защото ставният хрущял е тъкан, която не се визуализира. Със ставен ехограф се позволява оглед на цялото ставно и околоставно пространство, в резултат на което могат да се видят най-ранните промени при една гонартроза.